Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Оглеждах наоколо — отговори Хайторн.

— Имаше доста изстрели.

— Може да е имало лов на елени — каза Тайръл, спомняйки си играта на Пул с двамата пилоти.

— С автомат? През нощта?

— Различни хора, различни вкусове.

— Луди хора, всички тук са луди.

— Да…

— Добре, ако се свържеш с господин Ван или някой от другите, кажи им, че съм тук, в кухнята. Ако искат вечеря, могат да ми се обадят! — с тази декларация готвачката на имението затръшна телефона.

Съществуващото положение беше дори още по-объркващо и жената го потвърди. Всички бяха избягали, вероятно убивайки човека, който не е искал да се присъедини към тях и би могъл да ги издаде. Тук сякаш беше настъпила битката при Армагедон 103 103 Според християнството — битка, предшестваща края на света. — Бел. ред. . Дошло е времето. Тази вечер ще е. Да се спасим! Какво друго би могло да бъде?… Тук имаше отговори, но единственият истински отговор, връзката с Баярат, беше в мъртвите мозъчни клетки на мъртвия Ван Ностранд.

Хайторн извади опръскания с кръв пистолет от кобура на убития пазач. Хвана го между палеца и показалеца си, отнесе го до малката открита баня, където го изтри с хартиени кърпички и го пъхна в колана си. Върна се при апаратурата и още веднъж я огледа, концентрирайки се в таблото, което беше най-близко до изхода. Предполагаше, че с него се задействат бариерите на пътя. Имаше шест цветни бутона, образуващи два еднакви триъгълника, един до друг. Бутоните отдолу вляво бяха зелени, вдясно от тях кафяви, а отгоре, малко по-големи от тези долу, червени. Под всеки имаше жълта табела с черен надпис. На тях пишеше: отворено, затворено, а под червения бутон отгоре с по-едри букви: ТРЕВОГА.

Тайръл избра левия триъгълник и натисна зеления ОТВОРЕНО — по-близката бариера бавно се вдигна. Той натисна кафявия и тя се върна до първоначалното си положение. Левият триъгълник очевидно беше за превозни средства, влизащи в имението, а десният — за излизащи. За да бъде сигурен, той повтори процедурата на втория триъгълник — по-далечната бариера се вдигна и падна. Толкова с висшите технологии, нямаше смисъл, нито причина да задейства тревогата. Беше взел решение, отчитайки, че поне за момент рискът е минимален. Щеше да отиде при Пул и Нелсън и да им го предложи. Можеха или да излетят с пилотите и да преследват връзката Шарлот, Северна Каролина — да открият кой точно щеше да придружи Ностранд до международния полет, или да останат с него и да претърсят кабинета на Ван Ностранд. Изборът беше техен, но и двете алтернативи бяха важни. Зелената светлина на летището би могла да дойде от различни хора, произходът й — бюрократично скрит или фалшифициран, но връзката можеше да бъде проследена нагоре. От друга страна, Тайръл би могъл да използва два допълнителни чифта очи, за да огледа подробно това, което биха могли да намерят в кабинета на Ван Ностранд, както и в останалата част от жилището му. Човек, напуснал дома си при влудяващи условия, наложени от господаря на тази къща, лесно би могъл да бъде невнимателен.

Хайторн изтегли мъртвия пазач от бюрото, хвана го под мишниците и го издърпа до банята. Тай спря да си измие ръцете на мивката, когато изведнъж чу шум на мотор — силен, дори бесен, който спря със свистене на гуми… Беше ли сгрешил? Полицията ли пристигаше след подадена тревога? Почти без да мисли, той изтича от банята, грабвайки шапката на пазача от пода и застана срещу дебелия прозорец, моментално успокоен. Синият шевролет беше цивилен и не влизаше в имението, а го напускаше. Погледна таблото, бутоните, инстинктивно избра триъгълника за излизане.

— Да? — каза той, завъртайки превключвателя за вградения микрофон.

— Какво искаш да ми кажеш с това да, глупако! — че се един възбуден глас по високоговорителя. — Пусни ме оттук! И когато тъпият ми съпруг се върне с лимузината, кажи му, че съм отишла при сестра си, там може да ме намери… Хей, чакай малко! Кой си ти!

— Аз съм нов, мадам — каза Тайръл, натискай зеления бутон на втория триъгълник. — Приятна вечер, мадам.

— Всички сте лунатици. Самолети летят, автомати стрелят, друго какво? — шевролетът изчезна в тъмнината, докато Хайторн сваляше далечната бариера. Оглеждайки се наоколо, той се зачуди дали има нещо, което трябва да направи, което трябва да вземе… Да, имаше. На бюрото, опръскан с кръв, лежеше голям бележник. Той го отвори и заразгръща страниците. Съдържаха имената, датите, продължителността на престоя на гостите на Ван Ностранд от началото на месеца, за осемнайсет дни. В своята бързина или смущение Нептун беше направил първата грешка. Тайръл затвори бележника и го сложи под мишница. После, изведнъж поразен от очевидното, го захлупи отново на бюрото и прелисти бързо на страницата за тази вечер. Лимузината, която беше хвърчала с двамата бягащи пътници от най-далечната вила. Беше записано само едно име, но то беше достатъчно, за да подпали ума на Хайторн.. Защото бе съставено от имена, които водеха до определени изводи. Тя не знаеше, че Хайторн е там, но въпреки това бе изоставила пълната конспирация, водена от маниакалното си его, беше оставила следа за официалните комисии и историците. Нямаше да й бъде отказано това върховно признание.