Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— За такива неща съм трениран, плащано ми е.

— Хей, ами ако дойда с теб? — каза Пул.

— Ти сам си отговори, лейтенант. Ами ако пилотите решат да се разбунтуват?

— Да вървим, Кати.

Бледосивият буик на департамента по отбраната беше паркиран край пътя, почти невидим, защото клоните от околните дървета го покриваха. Беше до дългия половин миля, обграден с дървета път, който водеше до имението на Ван Ностранд. В него имаше четирима отегчени и раздразнени мъже, недоволни, че им е поставена задача по това време, без да им е разрешено да предприемат нищо, нито пък са им обяснили защо са тук. Те трябваше просто да наблюдават, но при никакви обстоятелства да не бъдат забелязани.

— Започва се! — каза шофьорът, пресягайки се към цигарите в жабката, когато една лимузина се появи от вратата на имението и зави надясно. — Ако самолетът излети, ние сме свободни.

— Хайде да си ходим — каза офицерът на задната седалка. — Това си беше дивотия.

— Някой отгоре вероятно иска да знае кой с кого спи — добави друг глас отзад.

— Чисти дивотии — каза мъжът до шофьора, посягайки към радиото. — Закривам акцията и да се измитаме.

Баярат седеше облегната в лимузината, зашеметена и неспособна да подреди мислите си. Човекът, осветен от лъча, беше Хайторн! Как можеше да бъде истина? Беше невъзможно, но все пак това беше той! Какво съвпадение! Абсурдно. Трябваше да има някакъв начин, който да обяснява положението. Какво ставаше тук? Padrone? Това ли беше обяснението? Господи, това беше… Padrone. Марс и Нептун! Страстите на плътта, сплетени със страстта за власт и първенство. И padrone беше убит от Хайторн. Проклетият глупак! Ван Ностранд не би могъл да го допусне, той беше извикал Хайторн, за да го убие — той е мой, ничий друг — и Бая никога повече нямаше да го чуе след тази вечер.

Това беше игра на шах, измислена в ада, при която царете и пешките винаги бяха по равно, неспособни да се елиминират един друг без пробив, който би могъл да унищожи всички… Но това не можеше да се случи. Тя беше толкова близо — само няколко дни и Ашкелон щеше да бъде отмъстен. Целият й изтерзан живот щеше да придобие смисъл! Смърт на всяка власт! Тя не можеше да бъде спряна, това беше немислимо.

Париж. Трябваше да разбере какво става.

— Какво става? — попита Николо шепнешком, все още дишащ тежко след стрелбата и бързото бягство. — Мисля, че е по-добре да ми кажеш.

— Нищо, което ни засяга — отговори Бая и се пресегна към телефона на лимузината.

Баярат набра презокеанските кодове до Париж, след това номера на улица „Корнише“.

— Полин? — каза тя. — Няма да говоря с друг.

— Аз съм — потвърди жената в Париж, — а ти си…

— Единствената дъщеря на padrone.

— Това е достатъчно. Какво мога да направя за теб?

— Саба обади ли се отново?

— Разбира се, мадам. И беше много развълнуван. Попита защо не сте била на остров Саба, но мисля, че го поуспокоих. Остана удовлетворен.

— Как удовлетворен?

— Прие факта, че чичо ви се е преместил на друг остров и че знаете къде да се свържете с него, когато се върнете в Карибите.

— Добре. „Олимпик Чатърс“, нали?

— Не знам, мадам.

— Тогава забрави, че съм ти казала. Аз ще му оставя съобщение.

Баярат прекъсна разговора, после набра Сейнт Томас, за Олимпик Чатърс. Това, което чу, беше точно което очакваше да чуе в този час на вечерта.

„Тук е «Олимпик Чатърс». Офисът е затворен и ще бъде отворен в шест утре сутринта. Ако това е тревога, моля натиснете едно, което ще ви свърже с бреговата охрана. Иначе можете да оставите съобщение.“

— Скъпи мой, Доминик е! Обаждам се от едно скучно пътуване край бреговете на Портофино. Но добрите новини са, че ще се върна след три седмици. Убедих съпруга си, че трябва да се върна при моя чичо — сега той е на Дог Айлънд. Съжалявам, че не ти го споменах, но нали ти казах, че той непрекъснато е в движение? Небеса, Полин ми се скара, че не съм била по-ясна. Няма значение, скоро ще бъдем заедно. Обичам те!

Бая затвори телефона, раздразнена от погледа на Нико.

— Защо казваш тези неща, Каби? — попита младежът. — Отново ли отлитаме за Карибите? Къде отиваме?… Тази вечер, стрелбата, внезапното бягство! Какво става, сеньора? Трябва да ми кажеш!

— Не мога да ти кажа нещо, което не знам, Нико. Ти чу шофьора, той каза, че се извършва обир. Собственикът на имението е много богат, а сега са лоши времена в Америка. Престъпниците са навсякъде. Затова са пазачите и високите огради. Трябва винаги да са готови за тези ужасни неща. Това няма нищо общо с нас, повярвай ми.