Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Вие, момчета, по-добре се върнете в една от вашите висши школи — каза Джаксън. — Докато направите един кръг, аз или ще съм ви осигурил нов маршрут, или ще съм потвърдил стария.

— Можеш ли да направиш това, Пул?

— Разбира се, че може — отговори Кати. — И аз мога. Тези уреди достигат кулите от Дълес до Атланта. Както Бен каза, при Ван Ностранд всичко е първа класа.

— Очаквате да долетим право при тълпата агенти на ФБР, чакащи пътник, който не водим? — извика Сони Джоунс. — Направо сте си загубили ума.

— Ти си загубен, ако не го направиш — каза Тайръл спокойно и бръкна в джоба си за малкото тефтерче и молив от хотела в Сан Хуан. — На този номер трябва да се обадите, когато стигнете Шарлот. Използвайте кредитна карта, защото той е на Вирджинските острови и ще ви се обади телефонен секретар.

— Ти си луд — каза Бенджамин Джоунс.

— Наистина трябва да го направите. Виждате ли, вие никога повече няма да управлявате самолет в тази страна, ако откажете. От друга страна, ако правите това, което ви казвам, ще бъдете свободни да си отидете у дома — при едно условия, което ще спомена след малко.

— Какво условие? Какво трябва да направим?

— Да започнем с това, че няма да ви посрещне тълпа, а дипломатическият ескорт на Ван Ностранд — най-много един-двама души. Искам техните имена — ще отказвате дори да разговаряте с тях, докато не подпишат някакъв документ.

— Какъв документ?

— Датата, времето и подписите, които отговарят на самоличността им, както и името на индивида, който е дал пропуск на вашия пасажер и е осигурил посещението му. Това няма да им хареса, но ще ви разберат.

— Е, значи вземаме информацията и после какво? — попита по-умният, Бен Джоунс… — Не можем да доставим Ван Ностранд!… Къде е той всъщност?

— Неразположен е.

— И какво, по дяволите, ще им кажем?

— Че това е било суха тренировка по заповед на Ван Ностранд. Това дори ще го разберат по-добре. Тогава намирате телефон и се обаждате на този номер. — Хайторн пъхна малко листче в джоба на ризата на помощник-пилота.

— Хей, почакай още една минута! — каза Сони. — Ами парите?

— Колко ви се полагат?

— Десет хиляди — по пет на човек.

— За един ден работа! Обзалагам се, че е по две на човек?

— Ще се съгласим и на четири. Значи осем.

— Виж какво ще ти кажа, Сони. Съгласен съм на четири хиляди, ако предадете информацията от Шарлот. Ако не — нищо.

— Думи, капитане — каза Бенджамин Джоунс. — Те звучат хубаво, но как ще ни се плати?

— Най-лесното нещо на света. Дайте ми петнайсет часа след обаждането си от Шарлот. После назовете времето и мястото на телефонния секретар в Сейнт Томас и при вас ще се появи пратеник с парите.

— Думи.

— Приличам ли ви на глупак, че да ви кажа номер, който можете да проследите?

— Ами ако никой не ни отговори? — настоя по-младият брат.

— Ще има кой. Вижте, губим време, а вие нямате избор! Предполагам, че ключът за запалването, или както му викате, е във вас.

— В мене е — отговори Сони. — Само че това е ключ към пилотската врата. Самолетът работи с превключватели.

— Тогава тръгвайте.

— Изобщо не си помисляй да ни прецакаш — каза Бенджамин. — Не знаем какво е станало тук, но ако си мислиш, че сме повярвали на вашата версия… Пак си помислете — фактът, че нашият работодател не е в самолета, ни кара да се чудим. Аз съм чел за този Ван Ностранд — той е известен, разбираш ме. Можем да се разприказваме срещу пари…

— Вие да не заплашвате един офицер от военноморските сили на САЩ, от военното разузнаване, да бъдем по-точни?

— А вие подкупвате ли ни, капитане? С парите на американските данъкоплатци?

— Твърде рязък си, Джоунс, но аз знам, че това е често срещано при по-малките братя… Изчезвайте. Ще се обадя в Сейнт Томас след няколко часа.

— Обиколете и ми се обадете отгоре — каза Пул. — Дръжте апаратите си настроени.

Братята се спогледаха. Сони сви рамене, след това отново погледна Хайторн.

— Свържете се с този ваш секретар, капитане. После отново се свържете за нашите пари, само че да не бъде чек, а в брой.

— Бен — каза Тайръл твърдо, гледайки в лицето на по-младия брат Джоунс, — доставете ми информацията от Шарлот, или ще проследя този самолет. И последното мое условие: напуснете търговията с наркотици!

— Кучи син! — промърмори помощник-пилотът, когато двамата мъже се обърнаха и затичаха към плета, който вече догаряше.

— Огънят догаря — каза Кати.

— Сухите клонки изгоряха бързо — отбеляза Джаксън. — Повече свети, отколкото гори, така че суровото няма да прихване.