Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Те са изчезнали. Действително биха могли да са сред всеки срещнат, навсякъде, да се приближават все повече и повече. Какво можем да направим? Биха могли да бъдат обикновени туристи, посещаващи Белия дом, демонстранти пред него или на всеки завой с чанта гранати…

— Всички обиколки на Белия дом временно са прекратени, а всички президентски разходи из Вашингтон са спрени. И двете забрани са излишни, откровено казано, защото възможностите, които предоставят, не са в стила на Баярат. Тактиката й е да надхитри и да удари, а не да извади оръжието и после да убива. Това е свързано с детството й.

— Детството й?

— И това е част от информацията, която аз имам, а ти нямаш, Дейви. Ето защо аз ще бъда Скорпион едно във всичко, без името.

— Може би тя сама си е уредила нещата.

— Никой в сферата на тези операции не разчита само на обстоятелствата, за да постигне целта си. Това е още едно нещо, което ти не знаеш, Скорпион три. Аз съм имал тайни агенти, които са правили неразкриваеми сделки с три други разузнавания, считайки, че бих могъл и да не ги подсигуря. Това е нормално. Лоялността е боклук, важното е оцеляването.

— Значи смяташ, че тя ще ми се обади?

— Ако има мозък в главата си. Знам, че при нея е в излишък… Ще се обади.

Амая Баярат мина през фоайето на хотела небрежно, както подобаваше на една четирийсетгодишна контеса. Изведнъж се спря и тялото й се парализира. Русокосият мъж пред рецепцията — русата коса беше свежо боядисана — беше таен агент на Мосад, който в миналото имаше тъмнокестенява коса. Тя го познаваше от Хайфа, беше спала с него в Хайфа! Събирайки мислите си, тя изтича към асансьорите, взимайки веднага очевидното решение. С Николо трябваше да се преместят незабавно. Но къде? И с какво обяснение? Толкова много важни обаждания идваха в хотела, обаждания от важни хора в Сената, от депутати, от политици. Не на последно място обаждаше се сенаторът Несбит, човекът, който би могъл да я заведе до президента на Съединените щати. Щеше да бъде като повторение на „Вълчата бърлога“, но тяхната операция щеше да бъде много по-успешна, отколкото операцията на отчаяните генерали, които се противопоставиха на Хитлер… Достатъчно! Сега трябваше да изчезне от хотела! Тя влезе в отворения асансьор и натисна етажа на апартамента си.

— Не е ли красива, Каби? — изписка Николо. Той седеше пред телевизора в хола и гледаше някакъв уестърн с Анжел Капел. — Говорих с нея преди час, можеш ли да повярваш? И ето я сега тук!

— Стига, Нико! Помни, че тя е впечатлена от младия барон на Равело, а не от някакъв беден боклук от доковете на Портичи.

— Защо ме нараняваш, сеньора? — попита Николо, с вперени в нея сърдити очи. — Ти каза, че е добре да изпитвам определени чувства към Анжелина.

— Вече не. Местим се!

— Защо?

— Защото аз казвам така, глупаво момче… — отговори Бай, отивайки до телефона на бюрото. — Приготви нещата и на двама ни. Веднага! — Баярат набра номера, който беше запечатан завинаги в изключителната й памет. Беше единствено обаждане, така че можеше да използва номера на хотела.

— Да? — каза гласът във Феърфакс, Вирджиния.

— Аз съм. Нужно ми е убежище. Не в хотел, не във Вашингтон.

— Невъзможно е. Не тук. Не тази вечер.

— Заповядвам ти в името на padrone и всичките му връзки от Бекаа, до Палермо и Рим! Те ще те открият и ще те убият, ако ми откажеш!

Тишина. Накрая гласът каза:

— Ще изпратя кола за теб, но няма да се срещаме тази вечер.

— Това няма значение. Имам нужда от телефонен номер. Очаквам да ми звънят.

— Ще бъдеш в най-отдалечената къща за гости в имението. Всеки телефон в къщата е на отделна линия. Когато пристигнеш, можеш да се обадиш в хотела и да им дадеш номера. Той минава през Юта и се връща чрез сателит обратно тук, така че няма за какво да се безпокоиш.

— Благодаря.

— За нищо, сеньора. Но трябва да те предупредя, от утре оставаш сама.

— Защо?

— Аз ще съм заминал и ти няма да знаеш нищо. Ти си просто една приятелка от Европа, която очаква да ме чуе скоро, всеки час, всеки ден. Все пак можеш да използваш този номер, за да се свържеш с моя приемник.

— Разбирам. Ще те чуя ли някога?

— Не. Никога.

Самолетът Гълфстрийм навлезе в бреговата линия на Съединените щати, на изток от залива Чесапийк, над нос Чарлз, Мериленд.

— Още петнайсет минути — каза пилотът.

— Прибави още няколко — прекъсна го помощник-пилотът, изучавайки компютърната карта на таблото. — Приближава се силен фронт и ние го заобикаляме от север.