Робърт Лъдлъм - Ашкелон

С всяка изминала минута тревогата на Хайторн нарастваше, а неконтролируемите образи на Доминик-Баярат в главата му допълнително го разгневяваха. Той знаеше, че ще стане така и не правеше нищо. Просто се разхождаше безцелно, почти благодарен за изгубените часове в полицейското управление, където споровете и напразните викове отвличаха мислите му.

— Часът е три, Тай — каза Кати. — Искаш ли да излезем?

Хайторн спря разходката си и се вгледа в двамата офицери.

— Не — каза той. — Искам да сте тук, защото ви вярвам.

— Ние се грижим за теб, капитане — прибави майорът. — Това е еднакво важно.

— Благодаря ви — Тайръл отиде до телефона и го вдигна.

— Да? — гласът във Феърфакс, Вирджиния беше студен, глас на човек, който сякаш не искаше да говори.

— Хайторн е.

— Моля, почакайте — последва серия от кратки сигнали, преди човекът да се върне. — Сега можем да говорим свободно, капитане — продължи гласът, значително по-приятен — макар че разговорът ни едва ли ще бъде фатален за някого от нас.

— Записват ли ни? За това ли бяха шумовете?

— Точно обратното, сега сме на скрамблер 102 102 Шифроващо устройство. — Бел. ред. . Лентата би записвала само безсмислени звукове. Добре е и за двама ни.

— Тогава можеш да ми кажеш това, което имаш да ми казваш. За Амстердам?

— Не, тъй като имам нужда от твоите очи, за да завърша историята.

— Какво искаш да кажеш?

— Снимки. От Амстердам. Те показват съпругата ти, Ингрид Йохансен Хайторн, в компания на трима мъже на четири различни места — в зоопарка Зуидеркерк, къщата Рембранд, на борда на туристическо корабче, и в едно кафене в Брюксел. От всяка снимка личи, че се водят напрегнати, поверителни разговори. Аз съм убеден, че поне единият, ако не и тримата, са станали причина за смъртта на съпругата ти.

— Кои са те?

— Не мога да ти кажа дори и на скрамблер, капитане. Аз казах поне един, ако не и тримата, но съм идентифицирал само единия. Все пак съм сигурен, че ти можеш да познаеш и другите двама. Аз не мога. Няма как да се добера до архивите.

— Защо си толкова сигурен?

— Защото научихме, че те са били сред законспирираните ти агенти в Амстердам.

— Това са повече от трийсет, може би четирийсет души… Казваше, че има връзка с Бекаа.

— В смисъл, че Бекаа се разпростира в Амстердам, както и във Вашингтон.

— Вашингтон?

— Съвсем сигурно!

— И ти правиш връзка със сегашната ситуация.

— Така е. Спомняш ли си, че преди пет години, приблизително три седмици преди да бъде убита жена ти, президентът на Съединените щати трябваше да присъства на една конференция на НАТО в Хага?

— Разбира се. Тя беше отменена и преместена в Торонто месец по-късно.

— Спомняш ли си защо?

— Как иначе. Бяхме прихванали информация, че дузина бойни групи се готвят да убият президента… и някои други.

— Точно. Министър-председателя на Англия и президента на Франция също бяха между тях.

— Но каква е връзката?

— Ще ти обясня, когато дойдеш тук. След като разпознаеш двамата непознати, което съм сигурен, че можеш да направиш. Моят самолет ще бъде на летището на Сан Хуан към четири и половина, контролът ще те насочи… Казвам се Ностранд, Нилс Ван Ностранд. И ако имаш някакви съмнения спрямо мен, чувствай се свободен да се свържеш чрез морските си контакти с държавния секретар, директора на ЦРУ и секретаря по отбраната. За Бога, не споменавай нито дума от това, което ти казах. Вярвам, че те ще гарантират за мен.

— Това са важни птици.

— Също и мои близки приятели и колеги от много години. — Ван Ностранд го прекъсна. — Ако просто кажеш, че в настоящия ти професионален статус съм поискал да се срещна с теб, аз съм съвсем сигурен, че те ще те окуражат да го направиш.

— Което премахва нуждата да се обаждам — отбеляза Хайторн. — Ще пътувам с двама съдружници, господин Ван Ностранд.

— Да, зная. Майор Нелсън и лейтенант Пул, прикрепени към теб от военновъздушната база Патрик. Ще се радвам да те придружават, но се опасявам, че няма да могат да присъстват на нашата среща. Има един хубав мотел на няколко мили надолу по пътя. Аз ще направя резервации за своя сметка, разбира се, и след като се приземите, моята кола ще ги закара до там.

— Исусе! — избухна Хайторн изведнъж. — Ако си имал тази информация, защо, по дяволите, си чакал толкова дълго, за да се свържеш с мен?

— Изобщо не е било толкова дълго, капитане, и по очевидни причини сега му е времето.

— По дяволите, кой е мъжът на снимките, който си идентифицирал? Аз съм професионалист, Ван Ностранд, и съм носил в главата си имената на повече двойни и тройни агенти, отколкото можеш да си представиш. Имал съм приятни вечери с всички тях.