Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Исла Верде..?

— Плажът в по-хубавата част на градчето…

— Знам, там сме отседнали. Нещо друго за семейството?

— Догадки, нищо конкретно.

— Кажи ги, ако обичаш.

— Авиодиспечерите се подлагат на редица изпитания, за да бъдат проверени дали могат да се справят с работата. Корнвал е бил сред елита — студен като лед, бърз и методичен, — но явно е предпочитал нощните дежурства, настоявал е за тях, което е твърде необичайно.

— Същото е направил и тук. По такъв начин моят източник се е запознал с него. Какво казаха от Чикаго?

— Че бракът му е бил разбит, без шанс за оправяне.

— Но явно не е бил, след като пристигат тук двамата и купуват имот за шестстотин хиляди долара.

— Казах, че това са догадки, не факти.

— Освен ако информацията не показва, че той не се интересува от жени.

— Тестовете не отиват толкова далече. От диспечери винаги има нужда. Просто се е оказало, че не желае да си бъде у дома през нощта.

— Ще проуча — каза Хайторн. — А за нашия пилот. Алфред Саймън?

— Той или те е излъгал, или е най-големият майтапчия, за когото някога съм чувал.

— Какво?

— Чакат го няколко медала, ако се появи. Не се споменава да е задигнал някакъв самолет. Бил лейтенант от въздушните сили, доброволно извършвал рисковани операции из Виетнам, и дори да е откраднал нещо, никой не го е отбелязал. Ако утре отиде в Пентагона, ще организират церемония, на която ще му връчат няколко медала, около сто и осемдесет хиляди долара за опасен труд и пенсия.

— Исусе Христе! Ще ти кажа направо, Хенри, той не знае нищо за това.

— Ти откъде знаеш?

— Защото знам къде щеше да изпрати парите.

— Не разбирам.

— Предполагам. Странното е, че са му пробутали една лъжа, която го е задушавала с години и която би могла да му коства живота днес.

— Все още не разбирам.

— Той е бил шантажиран да работи за хората на Баярат.

— Какво ще предприемеш?

— Не аз, а ти. Аз ще изпратя Алфред Саймън до морската база тук, а ти ще му осигуриш полет до Вашингтон и ще го скриеш, докато за него стане безопасно да се появи и стане един скромен герой с няколко хиляди допълнителни долара.

— Защо точно сега?

— Защото ако отложим, би могло да стане твърде късно, а ние се нуждаем от него.

— За да разпознае Нептун?

— Измежду другите, за които още не знаем.

— Саймън, първокласен военен, до Вашингтон — отбеляза ръководителят на военноморското разузнаване. — След това какво?

— Съпругата на авиодиспечера. Как е първото й име?

— Роуз 101 101 Роза (англ.) — Бел. прев. .

— Нещо ми говори, че цветовете й са увехнали — Хайторн затвори телефона и погледна към Кати, облегната в рамката на вратата. — Искам с Джаксън да се върнете в стария Сан Хуан и да откарате Саймън до морската база. Бързо.

— Надявам се, че няма да се опита да ме наеме.

— Не си от неговия тип — Тайръл вдигна указателя и запрелиства имената с К.

— Не съм сигурна това комплимент ли беше или обида.

— Проститутките не носят пистолети. Пистолетите развалят фигурата, така че не забравяй това.

— Аз нямам пистолет.

— Вземи моя, на бюрото е… Ето го. Корнвал, единственият във Верде.

— Само глупости говориш — каза майорът, взимайки пистолета от бюрото. — Толкова е малък, ще се побере в чантичката ми.

— О, ти имаш чантичка? — Хайторн я изгледа, докато записваше адреса на Корнвал на едно листче.

— Ами от мен сигурно се очаква да нося раница на гръб, но през последните двадесет и четири часа се разхождам с тази симпатична чанта с перли. В комплект с роклята. Джаксън я одобри.

— Мразя го това копеле… Ще се раздвижите ли вие двамата?

— Той току-що е излязъл изпод душа. Продължава да си пее кънтрито, но се чува твърде ясно, така че предполагам вече не е под струята.

— Тогава отивай да облечеш момченцето и се измитайте. Не искам още един труп в ръцете ми, този път Саймън.

— Слушам, капитане.

Тайръл стигна с белия кадилак на Алфред Саймън до паркинга на Корнвалови. Както Стивънс беше предположил, това беше най-скъпият квартал в Исла Верде. Всеки апартамент си имаше голяма тераса с изглед към океана, а долу имаше два басейна.

Хайторн слезе от колата, мина по пътеката до входа и кимна на дежурния. Както във всяка такава постройка в района, зад бюрото на малка стъклена клетка седеше униформен портиер. Той натисна един бутон и каза:

— Испански или английски, сеньор?

— Трябва да видя госпожа Роуз Корнвал, много е спешно.

— От полицията ли сте, сеньор?