Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Настояваш ли?

— Настоявам!

— Много добре. Човекът, когото подозираш от пет години. Капитан Хенри Стивънс, в момента шеф на военноморското разузнаване — Ван Ностранд направи пауза, после продължи. — Той нямаше избор. Или ти щеше да го убиеш, или руснаците щяха да убият жена ти. Стивънс и жена ти бяха любовници в продължение на седем години. Той не можеше да я остави.

Човекът се движеше по сенките, хвърляни от уличните лампи край пътя във вашингтонския парк Рок Крик. Той чу шума на поточето отдолу и разбра, че е близо до мястото на срещата. Имаше една пейка на еднакво разстояние от лампите, полуосветена, защото нито един от двамата мъже не трябваше да бъде виждан заедно с другия. Това беше задължение, което не трябваше да се нарушава никога. Всеки от тях беше Скорпион.

Виждайки своя колега, вече седнал на пейката със запалена пура в ръка, Дейвид Ингерсол приближи, оглеждайки се наоколо, за да се увери, че са сами.

— Здравей, Дейвид — каза Скорпион две, един набит и оплешивяващ мъж, с червена коса, издуто лице и сплескан нос.

— Добър вечер, Пат. Влажна нощ, нали?

— Казват, че няма да вали, но тези задници винаги грешат. Дори си взех сгъваемия чадър, защото спокойно можеш да си го сложиш в джоба. Това е почти единственото нещо, за което става.

— Аз забравих за чадъра. Много неща са ми наум.

— Това е съвсем ясно. Последният път, когато се срещнахме, беше преди повече от три години.

— Сега е много по-лошо.

— Така ли?

— Положението е ненормално, трябва да го знаеш — каза Скорпион три.

— Аз не правя такива изводи. Достатъчно богат съм, за да изпълнявам заповедите, а не да ги оспорвам.

— С цената на саморазрушението си?

— Хей, стига, Дейви, ние напуснахме бригадата на Прислужниците преди години, когато продадохме душите си на Доставчиците.

— Такъв сорт философски абстракции не са ми интересни. Интересува ме да защитавам активите, които сме натрупали, това, което сме спечелили. Онзи извратен стар болен човек е мъртъв, и с него си отиде сенилната лудост, която предизвика този абсурд… Попитай се, О’Райън, каква полза можем да очакваме от едно или няколко убийства?

— Никаква, освен че не пречим, поради което може да останем живи, а не да бъдем убити.

— Велики боже, от кого?

— От маниаците, чиято страст е тази операция. Тя не действа сама. Има последователи, като Абу Нидал и хора от неговия тип. Може би е по-малък кръг, но са не по-малко фанатици, нито по-малко осигурени. Не, Дейвид, ще правим това, което Скорпион едно ни нареди, и ако се случи нещо, той ще може да докладва, че ние сме изпълнили задълженията си. Никой няма да може да ни вини.

— Докладва…

— Господи, адвокате, не намалявай уважението ми към юридическите ти способности, като ми казваш, че не си мислил какво е мястото на Скорпионите в схемата на обществото. Добре, може би правото не изисква такъв злокобен анализ, в което аз въобще не вярвам, но съм офицер в разузнаването от двайсет и шест години и мога да разпозная разположението на силите по пирамидата. Ние можем да сме на три четвърти от основата й, дори на седем осми, но има и по-високо ниво, и ние не сме на него.

— Напълно осъзнавам йерархията, О’Райън. Има нещо, което изобщо не ти е известно.

— Трудно ми е да го повярвам, тъй като след Скорпион едно аз бях главната връзка между padrone и нашата малка фракция тук. Откровено, като номер две бях последният човек, с когото той говори, преди да изчезне. Даде ми да разбера това.

— Подозирам, че е направил още едно обаждане.

— Оо?

— За добро или лошо, от утре сутринта аз ще бъда Скорпион едно. Опасявам се, че са намерили за по-подходящо да ме поставят над теб. Просто ще трябва да позвъниш на тайния му номер и ще разбереш, че той стига до мен. Това ще бъде ли доказателство?

Аналитикът на Централното разузнавателно управление се вгледа в мъждукащата светлина в равните, твърди черти на лицето на Дейвид Ингерсол. Накрая каза:

— Няма да се опитвам да скрия разочарованието си, тъй като бях много по-полезен и съм много по-неизвестен сред обществото от теб. От друга страна, ти имаш фирма, определени хора те слушат, и предполагам, че на такова ниво това е неизбежно. Все пак поради професионалните си способности ще трябва да те предупредя. Бъди внимателен, много, много внимателен. Прекалено си прозрачен.

— Ти не разбираш О’Райън. Това е моето прикритие. Аз съм олицетворение на порядъчността.

— Тогава никога не се връщай в Пуерто Рико.