Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Какво? — Ингерсол сякаш бе блъснат от голям камион. — За какво…

— Знаеш за какво говоря. Да кажем, че предвиждах новините, които току-що ми съобщи. Дебелият ирландски клоун, който яде твърде много и има избухлив характер, а понякога дори носи бели чорапи… прескочен в полза на шибания известен адвокат с добри връзки. Ох, трябва да повярвате, че той има подходящо университетско образование, баща върховен съдия, семейство, принадлежащо към елитните клубове. И това те прави Скорпион едно, а? Наистина ли си мислиш, че ще го приема?… Padrone знаеше, че аз съм неговият главен канал тук, и не мога да повярвам, че е дал такива инструкции. Ти изобщо нямаш достъпа до международното разузнаване, който имам аз.

— Защо Пуерто Рико? — попита Ингерсол монотонно, без да слуша тирадата на Скорпион две.

— Имам писмените клетвени показания — само аз ги имам, никой друг — от проститутките в един бардак на Кале дел Очо в стария Сан Хуан.

— Аз отидох там, защото Скорпион едно ме инструктира! Проверявах пилота!

— Да го кажем направо, Скорпион три, ти отиде твърде далеч. Една вечер дори си заспал…

— Съвсем за кратко, не повече от минута, и нищо не се случи. Парите ми, портфейлът ми, всичко беше непокътнато! Просто бях изтощен!

— Това е без значение, нали? Аз имам снимките, благодарение на собствените си източници в Кале дел Очо, които нямат нищо общо с нашето малко братство тук.

Ингерсол неколкократно разклати глава с бавни, мъчителни движения. Дишаше тежко, вече не така самоуверен, усетил собствения си провал.

— Какво искаш, Патрик?

— Контрол. Аз съм много по-подготвен от теб. Всичко, което ти знаеш, си го научил от мен. Аз съм в кръга на Момиченцето-кръв, а ти не си.

— Не можеш да променяш нещата. Моето име е вече утвърдено.

— О, за бога, запази си титлата. Не мисля да ти я отнемам. Ако го направя, ти ще трябва да изчезнеш, а това би повдигнало твърде много въпроси. Не ти си Скорпион едно и ще останеш такъв, докато ти дойде времето, само че аз ще дърпам конците. Така е по-добре за всички. Няма да ти се стори трудно, ще бъдеш информиран за всичко.

— Много щедро от твоя страна — каза адвокатът саркастично.

— Не, необходимо. Аз не съм щедър човек, но мога да бъда хрисим, не е ли прекрасна тази дума? Например съгласен съм с теб, тази лудост трябва да бъде спряна. Тя може да доведе единствено до хаос, от който ще пострадат всички. Всяко камъче ще бъде обърнато и прегледано. Не можем да си позволим това.

— Но по твоите думи ние не смеем да застанем на пътя им. Ако нещо се издъни, първо ще бъдат заподозрени Скорпионите, а аз не горя от нетърпение да получа в гърлото си нож от долината Бекаа.

— Тогава просто няма да ни има и заслугата ще бъде на нашата невероятно ефикасна разузнавателна служба.

— Те биха могли да те разкрият, знаеш го.

— Едно откритие, заради което едва ли ще заплачеш, Дейвид, но те няма да успеят. Ще бъда на запис как изпращам подразделенията в друга посока, с бурни извинения след това. Къде е сега жената, знаеш ли?

— Никой не знае. Сякаш потънаха. Биха могли да са навсякъде.

— Аз ги вкарах през имиграционното в Лодърдейл, откъдето отидоха в Уест Палм Бийч. Според Скорпион двайсет и две, за последно са били регистрирани в един мотел, след това са изчезнали.

— Изчезнали — повтори Ингерсол. — Не знаем как изглеждат, нито къде са. Нямаме описания, нито снимки…

— МИ-6 и Дьозием ни изпратиха снимки, за които претендират да са нейни. Откровено казано, те са безполезни. Би могло да бъде едно лице, но могат да са и три различни жени. Като имам предвид нейната способност да променя външния си вид, изобщо не вършат работа.

— Както казваш, те са изчезнали. Дори не знаем дали пътуват заедно или поотделно, нито каква е функцията на младежа.

— Той е комбинация от тъп бодигард, който прави каквото му се каже, и необходим компаньон.

— Не разбирам.

— От това, което си спомнят на митницата в Марсилия, той е някакво хлапе, за което се съмняват дали може да чете и пише, но вероятно би могъл да прекърши на две човек, ако му се нареди.

— Какво значи „необходим компаньон“?

— Психиатрите разработиха профил, основан на всичко, което научихме от Мосад, от Париж и Лондон. Доста психарски жаргон, но имаше също и разбираеми неща. Като повечето фанатици тази Баярат стига във всичко до крайност. Профилът предполага, че тя би могла да е сексуално хиперактивна, до границата на нимфоманията, но твърде предпазлива, за да се хвърля в непознати легла, освен ако не го прави с друга цел. В резултат на което има нужда от някой тъп хлапак, за да се задоволява.