Робърт Лъдлъм - Ашкелон

Той вдигна телефона и набра Вашингтон. Секунди по-късно Хенри Стивънс беше на линия.

— Майорът от въздушните сили каза, че не знаела кога си тръгнал, къде си и кога ще се върнеш. Какво става, по дяволите?

— Ще имаш пълен рапорт по-късно, Хенри. Засега ще те запозная с четири имена. Искам всичката информация, която можеш да събереш за тях.

— Колко скоро?

— До един час.

— Ти си луд.

— Може да са близки до Баярат.

— Дадено. Кои са те?

— Първият е някакъв, който се нарича Нептун, господин Нептун. Общо описание: висок, представителен, прошарена коса, да кажем на около шейсет.

— Половината мъжко население в Джорджтаун отговаря на това описание. Следващият?

— Вашингтонски адвокат на име Ингерсол…

— От „Ингерсол и Уайт“? — прекъсна го Стивънс.

— Вероятно. Познаваш ли го?

— Познавам го, както повечето хора тук. Дейвид Ингерсол, син на високоуважавания съдия от Върховния съд, член на скъпи голф-клубове, приятел на силните на деня, силен сам по себе си. Исусе, да не искаш да кажеш, че Ингерсол е част от…

— Не искам да кажа нищо, Хенри — намеси се Хайторн.

— Ами, ами! Слушай, Тай, толкова далеч си от истината, колкото изобщо можеш да бъдеш. Случайно знам, че този Ингерсол е правил не една услуга на ЦРУ при бизнеспътуванията си до Европа.

— И това ме отдалечава от истината?

— За него имат добро мнение в Ленгли. ЦРУ не е от любимите ми организации наоколо. Те се ровят постоянно из нашите работи, но проверките, които правят за наетите от тях хора, са безупречни, мога да се подпиша под това. Не вярвам да са използвали човек като Ингерсол, без да поставят главата му под микроскоп.

— Тогава са пропуснали по-долните му части.

— Какво?

— Виж, както казва моят източник, той може и да не знае нищо. Но посещава едно място, където ходи друг човек, наистина замесен.

— Добре, в добри отношения съм с директора на ЦРУ. Ще отида направо при него. Кой е следващият?

— Един авиодиспечер от Сан Хуан на име Корнвал. Той е мъртъв.

— Мъртъв?

— Малко преди да стигнем до него, в един часа тази сутрин.

— Как го откри?

— Чрез друг човек. Това е четвъртото име и за него ще трябва да действаш слепешката.

— Толкова ли е вътре?

— Не, има нещо странно около него. Той е източникът, за когото току-що ти споменах. Действа без имена, но някой в твоя град го държи на верижка. Ако разберем кой държи верижката, можем да се надяваме на успех.

— Според теб тази Баярат има съучастници във висшата администрация? Не просто отделни служители, а съучастници от правителството?

— Ще трябва да го повярваш!

— Как се казва?

— Саймън, Алфред Саймън. Бил е пилот във Виетнам.

— ЦРУ — каза Стивънс. — Тези хубави стари гадни дни. Чували с пари за подкуп, пускани на племената от хълмовете в Лаос и Камбоджа. Планинците нямаха късмет, защото им пращаха най-много неща, така че пилотите крадяха най-много от тях… Как би могъл някой във Вашингтон да държи на верижка такъв човек? Обратното би било по-нормално.

— Те са му поверили допълнителен самолет, накарали са го да подпише много съмнителни документи за трансфер. Вероятно е бил пиян. По този начин са го набедили за наемник и крадец, рейнджър, воюващ само заради парите и нямащ нищо общо с нашия чист американски персонал.

— После са издърпали чергата под краката му и са завели дело за корупция срещу него. Той си е пъхал мръсната ръка във вашингтонския буркан с мармалад, докато нашите храбри момчета са умирали.

— Всичко това е една мръсотия.

— Да, от класически вид. Не е нужно да е бил пиян, просто е бил алчен. Той си мисли, че му е дадена стока за няколко милиона, особено когато е млад, но не осъзнава, че е на куката на въдицата… Знам към кого точно да се обърна, за да открия какво е погребано в архива за някой си Алфред Саймън, пилот във Виетнам.

— Сигурен ли си, че никой няма да разбере какво търсим?

— Напълно — потвърди главата на военноморското разузнаване. — Нашият източник беше офицер по презокеанските дела, който се премести при анализаторите. Тая жена също си беше пъхнала ръката в буркана с мармалада на ЦРУ, но я пипнахме. Естествено, не беше разгласено, но можеш спокойно да смяташ, че е наша до гроб.

— Обади ми се в хотела — каза Хайторн. — Ако се забавя или не съм там, предавай всичко, което имаш, на майор Нелсън. Сега тя е втора по старшинство след мен.

— За нещо друго използвана ли е?

— Не ми се бъркай, капитане. Без нея щяхме да сме мъртви.