Робърт Лъдлъм - Ашкелон

— Трябва да отидем при Хайторн!

— Тук позна — каза Пул.

Хайторн беше въведен в огромната, отрупана с книги библиотека на своя домакин, Нилс Ван Ностранд. Той отказа напитката, предложена му от шофьора на бъгито, който седеше пред бара.

— Пия само бяло вино, благодаря — каза Тайръл. — Колкото по-евтино, толкова по-добре и по-възможност в малки количества.

— Имам едно отлично Поуили-Фюм, сър.

— Стомахът ми ще се разбунтува. Свикнал съм на по-слаби букети.

— Както желаете, капитане, но се опасявам, че ще трябва да ви помоля да извадите оръжието, прикрепено към десния ви крак.

— Десният ми какво…?

— Моля ви сър — каза шофьорът на бъгито, вадейки малка капсула от ухото си. — Преминахте покрай четири рентгенови машини от предния вход, през коридора, до тази стая. Появи се на всяка камера. Извадете го, моля.

— Това е просто стар навик — каза Хайторн вяло, седна на най-близкия стол и си нави крачола. — Щях да направя същото дори и да се срещах с папата. — Той разкъса лепенката, освободи пистолета и го ритна на пода. — Удовлетворен ли сте?

— Благодаря, сър. Господин Ван Ностранд сега ще дойде.

— Ти си охраната, значи?

— Моят работодател е предпазлив човек.

— Сигурно има много врагове.

— Напротив, не бих могъл да назова нито един. Той все пак е изключително богат и като шеф на неговата охрана аз настоявам на определени процедури, когато хора, които той не познава, идват на посещение. Като бивш офицер от разузнаването съм сигурен, че ще одобрите това.

— Очевидно не мога да се възпротивя. Какъв си бил, в пехотата ли?

— Не, в тайните служби, към Белия дом. Президентът ме освободи с неохота, но разбра финансовите проблеми на един женен човек с четири деца, които трябва да ходят в колеж.

— Вършите си добре работата.

— Знам. Ще бъда точно зад вратата, когато господин Ван Ностранд пристигне.

— Нека се разберем нещо, господин Тайни Служби. Аз бях доведен тук от твоя шеф. Не съм се самопоканил.

— Що за гост е този, който прикрепя валтер към крака си? Ако не се лъжа, това е любимото оръжие на опасните хора.

— Казах ти, навик.

— Не и тук, капитане — той се наведе и вдигна оръжието.

Вратата се отвори и импозантната фигура на Нилс Ван Ностранд влезе в стаята с празнично изражение.

— Добър вечер, господин Хайторн — каза той, приближавайки Тайръл, докато посетителят му ставаше от стола. — Простете ми, че ни ви посрещнах, когато пристигахте, но говорех по телефона с човека, с когото ви предложих да се свържете, държавния секретар… Мисля, че познавам якето ви. Сафарикс, Йоханесбург. Висша мода.

— Съжалявам. Тони Тропик Шоп, на летището Сан Хуан.

— Дяволски хубава имитация. Занимавал съм се малко с платове. Джобовете са важното в този тип якета. Всички мъже обичат да имат много джобове. Във всеки случай извинявам се, че не ви посрещнах на пистата.

— Времето беше добре оползотворено — каза Хайторн, изучавайки своя домакин, почти хипнотизиран от излъчването му. Голям мъж… със сива коса, висша класа… Като тези по модните списания. — Имате страхотна охрана.

— О’Брайън ли? — Ван Ностранд се засмя меко, грациозно, гледайки мило шефа на охраната си. — Понякога моят добър приятел взема работата си прекалено насериозно. Надявам се, че не е имало неудобства.

— Никакви, сър — О’Брайън напъха пистолета в джоба си. — Предложих на капитана питие, вашето Поуили Фюм, но той отказа.

— Наистина? То е от чудесна реколта! В такъв случай може би господин Хайторн предпочита бърбън…

— Чували сте нещо за мен — каза Тайръл, — но се опасявам, че това е минало.

— Да, казаха ми. Би ли ни оставил, О’Брайън? Имаме да обсъждаме поверителни неща с нашия човек от Амстердам.

— Разбира се, сър. — Бившият агент от тайните служби отвори вратата и излезе.

— Сега сме сами, капитане.

— Ние сме сами, а вие направихте едно необикновено изявление относно жена ми и капитан Хенри Стивънс. Искам да знам с какво можете да го подкрепите.

— Ще стигнем и до там. Моля седнете, ще побъбрим няколко минути.

— Не ми се бъбри! Защо каза това за жена ми? Отговаряш, че можем да говорим за други неща, но това ще бъде страшно кратка среща.

— Да, казаха ми че не можеш да останеш за вечеря, нито да приемеш гостоприемството ми за през нощта.

— Не съм дошъл за вечеря или на гости. Дойдох да чуя какво имаш да кажеш за убийството на жена ми в Амстердам и капитан Хенри Стивънс. Той може и да знае нещо, което аз да не знам, но ти говореше за съвсем друго. Обясни ми го!