Морис Льоблан - Принцът Жерико

Тя не се възпротиви. Форвил даде разпореждания на Бонифас и Людовик да я наблюдават, а той самият с протегната ръка се обърна към Елен Рок.

— Горе ръцете!

Елен Рок не се подчини на заповедта. Той каза на Натали: „Вие спасихте живота ми, госпожице. Благодаря ви.“

После се обърна към Бонифас:

— А, това си ти, майор Бонифас? Значи си се сдушил с това нищожество Форвил? Не ти стигна миналия път, като ми счупи главата и ме хвърли в морето? Пусто да остане! Доста си лаком.

— Горе ръцете! — повтори Форвил.

— Не си струва труда — каза Елен Рок, — изгубих битката.

На признанието на барона за загубата Форвил отвърна с възгордяване.

— Изгубих — казваше човекът, от когото той се боеше най-силно на света. Победител по всички линии, Форвил се наду от важност и от суетност и протегна ръката си до краен предел.

— Оръжията ти!… — заповяда той. — Веднага… Хвърли ги на земята…

Елен Рок сви рамене и седна спокойно.

— Нямам такива. Нали не се съмнявах, че си се съюзил с Бонифас и че сте ми подготвили засада?

Другият пристъпи полека с насочен револвер. Искреността на Елен Рок го изкарваше извън търпение. Лицето му се изкриви в ужасна гримаса и той изломоти:

— Свършено е с теб, човече! Ще вървиш откъдето ти заповядам, иначе ще стрелям. Чуваш ли, измет? Нищо не може да ме спре да те пречукам като куче, ако не приемеш условията ми.

— Какви са те? — каза Елен Рок.

— Първо досието!… Никакъв шантаж повече срещу мен!… Искам пълната си свобода!… Никакво възможно разкриване… И на това отгоре петстотин хиляди франка.

— Това ли е всичко, което искаш? — попита Елен Рок.

Форвил удари с юмрук по бюрото и извика гневно:

— Петстотин хиляди франка! Това е моята сума!… Петстотин хиляди…

Майор Бонифас се беше приближил и, обзет от внезапен световъртеж при огромната сума, крещеше едновременно с Форвил:

— Петстотин хиляди франка за всеки! Нито петак по-малко! Това е моята част! Достатъчно си ме грабил, докато бях на твоя служба!… Петстотин хиляди франка!

— В злато ли? — присмя се Елен Рок.

— В злато! — повтори глупаво Форвил, опиянен от триумфа си и неосъзнаващ добре какво приказва.

— Хайде — каза Елен Рок, ставайки, — виждам, че и двамата дрънкате несвързано и че няма да се измъкнете без помощта ми.

Форвил се ужаси при гледката на изправения пред него висок силует на Елен Рок и, като го взе на прицел с револвера си, нареди на Бонифас:

— Махай се! Върни се при Натали и ако мръдне, й прережи гърлото на тази кукличка.

Бонифас бързо изпълни заповедта и вдигна камата си над младото момиче, докато Форвил повтаряше:

— Петстотин хиляди франка! Два чека за петстотин хиляди франка!… С гаранция от Натали!… А, нали се разбираме така, Натали, ще се закълнеш ли?… И ще ми бъде върнато досието… Не ли? Ти казваш не, Елен Рок? Удряй, Бонифас! Удар в гърлото…

Елен Рок каза спокойно:

— Нито дума, госпожице… Не мърдайте и не се бойте от нищо.

— Удряй, Бонифас. Аз ще стрелям.

Дулото на броунинга се допираше в лицето на барона:

— Да или не, Елен Рок? Без големи приказки! Но и не да мълчиш. Да или не?

— Не.

— Тогава ще стрелям… Бонифас, готов ли си? Броя до три…

Той преброи бавно.

— Едно… две… три…

Елен Рок не помръдваше. Натали, заплашена от ножа, съвсем бледа, но изправена и неумолима, с прикован в Елен Рок поглед също не помръдваше. Изминаха няколко секунди. Никакъв изстрел.

— Хайде де — пошегува се Елен Рок, — да не се е повредил? Да не ви е шубе, вас двамата?

Зачака. Форвил и Бонифас изглеждаха вкаменени в позите си на убийци. Баронът направи жест към Бонифас.

— Остави г-ца Манолсен на мира и й подай стол.

После, обръщайки се към Форвил:

— И ти също недей да се мориш, Форвил. Изпусна мига, момчето ми. Изстрелвайки двата заряда на пушката си, ти изчерпа цялата сила, на която си способен. Не ме уцели. Толкова по-зле за теб! Свършено е. Тези неща не се правят на два пъти.

Форвил отстъпи, за да поеме дъх. Разделяше ги една маса. Елен Рок се подпря на нея с двете си ръце и произнесе бавно, с поглед, прикован в очите на противника:

— Няма да получиш и петак… и няма да си получиш досието. Когато човек държи в ръцете си подлец като теб, той не го изпуска! Досието е на сигурно място. Ако ме беше унищожил преди малко, утре, вдругиден правосъдието щеше да е по следите ти. Тогава защо да го правиш? Сега завършвам. Това е втората ни среща. Тя няма да свърши като тази във Версай. Ще изхвърчиш по стълбите с главата напред.