Морис Льоблан: Принцът Жерико

Форвил потрепери от унижението. Той заобиколи масата и застана пред Елен Рок, за да може по-добре да го предизвика:

— И може би ти ще ме изхвърлиш навън, така ли? — каза той, опитвайки се да говори със същия подигравателен тон като противника си.

— Защо да се цапам? — отвърна последният. — Имам хора за тази работа.

— Повикай ги.

— Няма нужда. Те са тук.

Форвил плъзна поглед към Бонифас и Людовик.

— Ти си луд — каза той.

— Ха, ха, започваш да се безпокоиш.

— Аз ли?

— Богородице! Ти чувстваш, че спечелих партията!

— Наистина!

— Бога ми, и то без насилие, миролюбиво.

— Какво ми пееш пък сега? — каза другият, явно чувстващ се неудобно.

— Аз не пея. Аз говоря. И тук е голямата ти грешка, виждаш ли? От момента, когато ме остави да говоря и да действам, положението коренно се промени.

— Какво?

— Ами да! Да не си мислиш, че съм си губил времето през тези пет минути и че думите ми са били отправени към теб, кретен такъв?

— Ами към кого тогава?

— Към тези двамата там — каза Елен Рок, посочвайки Бонифас и Людовик. — Аз не се боря като победен, а като главатар.

— Главатар на кого?

— Главатар на Бонифас, мой боен другар, който разпозна гласа ми. Хайде, не може да си работил десет години под командването на Жерико, за да можеш да ce измъкнеш от Елен Рок! Когато Жерико командваше, Бонифас се подчиняваше. Защо да не се подчини, когато командва Елен Рок? Даже не съм сигурен, че е разбрал! И защо ли! Той слуша моя глас, а това е гласът на главатаря, който го покорява. Нали го видя преди малко, когато му казах: „Подай стол за г-ца Манолсен.“? Тутакси Бонифас и Людовик подадоха фотьойла. Хайде, свършен си, Форвил. Преди малко бяхте трима срещу мен. Сега сме трима срещу теб. С двама в повече. Приготви се да летиш по стълбището.

Форвил се колебаеше, гледайки съучастниците си и стараейки се да се увери. Промърмори:

— Пак хитри приказки. Ние с моите приятели сме се разбрали. Нали, Бонифас? Нали, Людовик? А, Людовик? Нали вървим ръка за ръка?

Бонифас и Людовик не отговориха. Внезапно Форвил изпита точното предчувствие, че действително нещата се бяха обърнали срещу него и че той беше пленник на човека, когото беше държал на мушката си. Решението му бе светкавично. Той пристъпи към площадката.

Бонифас вече беше там като дежурен на пост.

Форвил се хвърли към единия от прозорците.

Людовик се беше изправил пред него.

Елен Рок извика в изблик на веселост:

— Този маньовър предвиден ли е? Каква сценична игра! Ех, че калпазани… Даже няма нужда да ги командвам, за да се подчиняват.

Той самият застана пред ниската вратичка. Трите изхода бяха завардени. Нямаше какво да се прави. Той заповяда:

— Десет крачки напред, приятели! Да предприемем заобиколен маньовър, за да обградим вонящия дивеч! Ха така! Браво!

Бонифас и Людовик напредваха, без да бързат, а Елен Рок се подиграваше:

— Готово! Ей сега ще те сграбчат! Ах, не е като във Версай, където излизането ти беше, така да се каже, достатъчно достойно. Сега ще изхвърчиш.

Форвил избухна в ругатни и се затича из стаята като животно, блъскащо се в решетките на клетката си. Тропаше с крака. Ругаеше Елен Рок. Докопа пушката и с треперещи ръце се опита безуспешно да я зареди отново. Накрая изчерпан, олюляващ се, с лице, обляно в пот, той застана отново пред барона и изпелтечи:

— Е, и ти ще минеш по реда си като мен. Ако ме издадеш, аз ще направя същото. Форвил ще отиде в затвора — добре, но и Жерико също. А това е добър улов — Жерико пирата… А теб те чака ешафод.

Човек би казал, че ще получи нервна криза. Подскачаше от крак на крак, викайки:

— Ешафод, да… ешафод!

Тогава се случи нещо удивително просто. Със същата лекота, с която би преместил стол, Елен Рок сграбчи с две ръце за врата масивния си противник, повдигна го и го положи в протегнатите ръце на Бонифас и Людовик.

— Хайде чупка! Плонжирай, и то бързо!

Чу се сгромолясването на нещастника, после няколко ругатни, последвани от заплахи, звукът от които се отдалечаваше.

Няколко мига, преди да се изпълни тази операция, Максим Дютийол се беше появил на площадката. Свидетел на сцената, той остана слисан. Как беше възможно! Той беше взел всички предпазни мерки, за да не може никой да ги намери с Натали, а ето че всички противници се намираха в залата на старата кула! Елен Рок… Бонифас… Людовик… и самият Форвил. Форвил, за когото си мислеше, че пътува, и когото Бонифас и Людовик по заповед на Елен Рок изхвърляха по стълбището.