Вирджиния Хенли - Прелъстен

Следващия път, когато погледна крадешком към него, той се взираше в две селянчета с тъмни, сънливи очи. Бяха босоноги и носеха кошници със стриди. Адам ги повика с жест. Те се приближиха в началото със страх, уплашени от силния мъж с мрачно, прорязано от голям белег лице. Той обаче се пошегува нещо, намигна и със знаци им обясни, че иска да купи стриди. Не след дълго момичетата се смееха, флиртуваха и пръскаха мъжете с вода по възможно най-игрив и подканящ начин.

— Какво ще кажеш да поплуваме? — обърна се Савидж към Тони и започна да съблича ризата си, без дори да се опита да прикрие издутината в долната част на корема си.

— Не, благодаря — отвърна сподавено девойката. — Какво, по дяволите, правиш, когато една жена не иска? — попита. — Или никога не си попадал в подобна ситуация?

— Дори многократно — призна Адам. — Тогава просто прибягвам към изкуството на прелъстяването.

— А как, да го вземат мътните, можеш да прелъстиш една жена, когато не говориш дори нейния език?

— Сексът е универсален език, Тони. Хвърлил ли си поне един поглед на книгите, които ти дадох?

Бузите й пламнаха.

— Виждам, че си го сторил — усмихна се настойникът й. — Божичко, опитай се да не бъдеш толкова тесногръд и предпазлив. Все едно, че не си живял, докато не усетиш устата и пъргавото езиче на някоя обитателка на Средиземноморието. — Ето, вземи няколко стриди, и ако и те не накарат кръвта ти да кипне, значи за теб няма надежда, момче.

Младата жена остави Савидж на неговите госпожици. Той беше проклет развратник, женкар и способен да очарова всичко, което носи пола. Когато се върна на кораба, девойката бе готова да захвърли в морето великолепната си златиста рокля. Разбира се, не го направи.

Савидж носеше на борда на кораба истински съкровища от всяко пристанище, в което спираха. На Корфу откри малък гръцки храм и поиска да го демонтират. А след това да увият грижливо изящните колони с канелюри, за да ги превози до своята градина.

Когато се върнаха на кораба, хората от екипажа плуваха и се гмуркаха в морето; всички бяха голи както ги е майка родила. Адам реши да се присъедини към тях, но Тони отклони поканата.

— Ни са бой бе, никуя риба няма да съ хвани на съсухрения ти червей — провикна се шотландецът.

В отговор младата жена допря длан до носа си и му помаха. После хвърли последен поглед и слезе долу.

Адам не разбираше как някой може да предпочете задушния корабен трюм пред неустоимото изкушение на синята лагуна. Знаеше, че лорд Лам си е сноб, и бе съгласен, че грубоватите моряци и циничните им шеги не се понасят лесно.

В това време Антония откри, че трюмът, който на тръгване бе натоварен до тавана, сега бе празен. По-точно, сега в него се намираше гръцкият храм, грижливо нареден в сандъци. Савидж вече не напускаше посред нощ „Летящият дракон“; не го бе правил откакто бяха напуснали Франция. Какво ли бе пренесъл контрабандно в страната, по чиито улици цареше смут? Най-логичният отговор беше: оръжие и амуниции.

Девойката отхвърли тази идея. Това бе недостойно, все едно да продаваш смърт и разруха. Тони потръпна. Адам не може да е очернил своята душа с такива отвратителни деяния? Контрабандата не бе игра, при която се крие малко тютюн или вълна, за да не се плащат данъци за тях; това бе гнусно престъпление, което неминуемо омърсява всеки. Нямаше… не можеше да повярва, че той е способен на подобно нещо.

На другата сутрин се изненада, когато господин Бейнс почука на вратата й.

— Капитанът иска да отидете при него на палубата.

— Благодаря, господин Бейнс — отвърна му учтиво. Той й се струваше единственият цивилизован член на екипажа.

Качи се на палубата. Савидж стоеше спокойно, отпуснал ръце върху кормилото. Кожата му ставаше все по-бронзова с всеки следващ ден.

— Утре ще бъдем във Венеция. Картините, които се разкриват при пътуването по Адриатическо море между Италия и Далматинското крайбрежие, са едни от най-красивите в света. Не искам да ги пропуснеш.

Внезапно Тони се смути и отклони поглед към прекрасната гледка на брега.

— Времето бе изключително благосклонно към нас; отървахме се без бури.

Адам се намръщи. Дали повереникът му още се страхуваше от бури?

— Една-две бури едва ли ще ни се разминат до края на пътуването, но те няма да бъдат особено силни. Няма за какво да се притесняваме.

Младата жена усети, че настойникът й се старае да я успокои. Опита се да завърже безобиден разговор.

— Наистина имахме късмет с времето.