Вирджиния Хенли - Прелъстен

Боеше се за Адам и единственият начин да се пребори със страха си за него бе да върши нещо. Изпра дрехите си, взе фенер и отиде да разглежда отново покупките си в трюма. Отваряше сандъците един след друг и се наслаждаваше на прекрасните неща в тях. Погледът й попадна върху една особено привлекателна рокля. Тя беше от две части, полата бе отделена от великолепния корсаж. Бе ушита от невероятна златиста тъкан, която галеше пръстите й. Пищните поли, за които бяха отишли метри плат, бяха толкова ефирни, че наподобяваха морска пяна. Корсажът, избродиран с малки златни коронки, бе ушит също във формата на корона, чиито върхове умело бяха направени така, че едновременно да прикриват и да подчертават гърдите на жената, която я облече.

Тони не можа да устои на това великолепие. Отнесе дрехата в каютата си и я облече. И внезапно се преобрази от слаб юноша в млада жена с привлекателни закръглени форми. Разпусна косите си и едва сега забеляза колко бяха пораснали от деня, в който Роз ги бе скъсила. Постоя известно време неподвижно пред огледалото, а след това започна да се разхожда из кабината.

Затвори очи и си представи, че Адам Савидж я върти в обятията си в някаква бална зала. Колко забавно щеше да бъде да флиртува с него и да го дразни, ако той не знае коя е тя. Всичките й мечти и фантазии бяха съсредоточени около един мъж, макар да знаеше, че бяха неосъществими. Не можеше да се нагледа на отражението си. От толкова време не беше слагала рокля, че беше забравила колко прекрасно и вълнуващо е да се чувстваш жена.

Когато се събуди, корабът се движеше. Нямаше представа кога се бе върнал Савидж и кога бе дал заповед да вдигнат котва. Учуди се кога изобщо спеше този човек. Подобно на леопарда, той, изглежда, бе нощно създание и вечер излизаше да ловува, но безкрайната му енергия му позволяваше освен това да управлява клипера и да прекарва часове в покупки на стоката. Имаше нещо нечовешко в мъж, който не се нуждае от сън.

Застана пред огледалото и спомените от изминалата нощ нахлуха в съзнанието й. Роклята я бе преобразила, бе я превърнала в друг човек. В този миг й хрумна една идея. Щяха да ходят на карнавала във Венеция. Какво по-добро място Адам да срещне за пръв път Антония? Какво по-добро място от това за двама непознати да се срещнат?

Обзеха я съмнения. След това надеждата отново се надигна в нея. По някакъв начин трябваше да уреди уж случайна среща. Карнавалът във Венеция се правеше с една-единствена цел — да достави удоволствие. Това бе вълшебен свят, в който и най-дивите фантазии можеха да се превърнат в реалност.

В Бордо Савидж купи френски вина и каси от модерното шампанско за избата си в Идънуд.

Прекосяването на разстоянието между Бордо и Португалия се оказа доста неприятно за младата жена. В продължение на два дни стоя в каютата си, повалена от морската болест, докато не пристигнаха в красивото слънчево пристанище на Лисабон. Не й се вярваше, че в Англия все още е зима. Купиха двеста сандъка с богата, тъмночервена мадейра, единственото вино, което се понасяше добре в тропиците.

Антония разбра какво значи жега, когато се отправиха към Кадис, Испания. Там купиха прекрасни испански и марокански кожени ботуши, а Савидж се сдоби и с две черни седла. „Летящият дракон“ премина през Гибралтар. Спряха за малко, за да попълнят хранителните си запаси, а после се отправиха към Картаген за ножове и мечове, изработени от най-качествена толедска стомана.

Макар да стоеше по-настрани от Савидж, Антония усещаше непрекъснато присъствието му. Когато настойникът й дадеше заповед, тя се изпълняваше незабавно. Командването му се отдаваше естествено. Беше очевидно, че уважението на екипажа бе примесено със страх. Савидж беше труден господар; изискваше преди всичко абсолютна чистота и екипажът търкаше и миеше, докато палубата не заблестеше.

В Сардиния двамата отидоха да се разходят. Сградите бяха ослепително бели, с покриви с червени керемиди. Хълмовете, които започваха сякаш от лазурното море, бяха осеяни с чудесни, екзотични диви цветя. Седнаха да пушат заедно, загледани в ослепително красивия залив. Тони усещаше как топлите слънчеви лъчи проникват през батистената риза до раменете й. Те затоплиха кръвта й и я накараха да се отдаде на чувствени размисли.

Всеки път, когато погледнеше към Адам Савидж, устата й пресъхваше от копнеж да я докосне. Искаше й се и тя самата да го докосне, да прокара пръст по извивката на брадичката, там, където лицето му изглеждаше дори по-тъмно заради брадата. Ръцете я сърбяха да разкопчае ленената му риза и да я свали от мускулестите му рамене. Изгаряше от желание да плъзне длани по невъзможно широките му гърди. До болка й се искаше да притисне устни в устата му и да го целуне. Изчерви се от дръзките си мисли.