Вирджиния Хенли - Прелъстен

Савидж кимна.

— „Летящият дракон“ е добра инвестиция. — След това смени темата. — Венеция ще ти хареса. Дъхът ти ще секне като я видиш. Това е един великолепен град. Венеция е уникална. Разположена е върху стотици острови, прорязана е от канали. Архитектурата е прекрасна. Древните площади се наричат „пиаца“. Благодарение на стотиците мостове човек може да обходи града и пеш. Уличките са тесни, криволичещи и многолюдни. И изведнъж пред теб се разкрива великолепен, просторен площад с църква или палат, сътворен от Паладио. За негов шедьовър се смята Реденторе, създаден през четиринайсети век по подобие на Пантеона.

— Той не беше ли построен в знак на благодарност за края на чумната епидемия? — попита Тони. — Вкъщи съм чел за някои от съкровищата на изкуството в музеите.

— Има един музей край Сан Барнаба с разкошни тавани, върху които са изобразени прелестни същества в любовен акт. Има картини и фрески на любовници и кентаври, както и митологични скулптури. — После отбеляза: — Карнавалът ще започне след няколко дни, така че ще имаме време да посетим стъкларските работилници и да купим огледалата, които искаш. Добре би било да се възползваш от тази възможност, за да инвестираш и във венециански кристал.

— Ми… мислил съм за това. Когато пристигнем там, не искам да спя на кораба, а в някой от онези пословични дворци с мраморни подове и безценни съкровища на изкуството.

— Разбира се — съгласи се Савидж. — Ще наемем стаи в един от дворците вдясно от площад „Сан Марко“ с изглед към Канале Гранде и синята лагуна. Ако се установим от южната страна, пък ще виждаме сводовете на Базиликата и на Двореца на доджите.

Тони се поколеба за момент.

— Няма да се налага да отседнем в един и същ дворец, нали?

Смехът на Адам приличаше на лай.

— Значи ме смяташ за копой, който ще ограничава свободата ти! Стой където искаш. Оставям те на собствените ти пороци, стига да обещаеш, че ще ги задоволиш, когато започне карнавалът.

Очите му приличаха на сини огънчета. Антония не успя да откъсне поглед от тях в продължение на няколко дълги секунди.

— Обещавам — произнесе тържествено.

Чувстваше се доста сгорещена; знаеше, че трябва да увеличи разстоянието до обекта на своите желания, преди да е направила нещо типично женско.

Обеща си да забрави всякакви задръжки, когато се превърне в Антония за една нощ по време на Венецианския карнавал, символ на упадъка на нравите. Подпря се на парапета и обърна лице към слънцето. Въпреки целувката на огнената звезда, младата жена потрепера. Дали щеше да събере достатъчно смелост, за да изпълни плана си да го прелъсти?

„Летящият дракон“ бе пуснал котва край остров Джудека. Адам посочи към мистичния град.

— Венеция лежи там, от другата страна на Канале Гранде. Гледката от този остров надминава всяка друга. Венецианската империя се е крепяла на своята морска търговия. Нейните адмирали, а след това и нейните банкери, владеели света преди няколкостотин години. — Савидж, който очевидно възнамеряваше да отиде в града тази вечер, се обърна към своя повереник. — Не гориш ли от нетърпение да се разходиш върху тази свещена земя?

Тони се усмихна.

— Мисля да почакам до сутринта.

— В такъв случай вземи това злато. То е световният език. Ако ти трябвам за нещо, ще бъда в „Каза Фроло“. Лека нощ, мили принце, до утре.

Малко след неговото заминаване Антония забеляза, че екипажът е въоръжен до зъби. Младата жена си даде сметка, че товарът им вероятно струва цяло състояние. Бе сигурна, че настойникът й е оставил нареждане да бъде убит всеки, проявил глупостта да се качи на кораба.

Когато светлините започнаха да се запалват една по една, градът придоби особен мистериозен вид. Тони се облегна на перилата, като си припомняше всичко, което бе видяла през последните две седмици. Галеоните на Клеопатра бяха цепили лазурните води на Средиземно море, тук древногръцките герои бяха срещнали своята съдба. Може би тя също щеше да срещне тук съдбата си. Въздухът бе напоен с уханието на портокали, лимони и бадеми. Обитателите на средиземноморското крайбрежие сигурно я бяха хипнотизирали. Плуващият град на Италия лежеше в краката й, а тя бе готова да изучи неговите чудеса и да му позволи да я омагьоса.

Девойката слезе в трюма и взе кутията, която я интересуваше. Щом се върна в каютата си, извади перуките и на тяхно място постави внимателно златистата рокля. След това пъхна праните си мъжки дрехи в една торба и ги сложи до вратата на кабината, готови за бързото излизане призори.