Вирджиния Хенли - Прелъстен

— „Каза Фроло“? — попита тя.

Той кимна.

— Si donna. — И посочи към другия край на широката лагуна. — Джудека.

Остана доволна, че Канале Гранде я разделяше от Савидж. Пътуването с гондола бе романтично преживяване дори на дневна светлина. Гондолиерът тананикаше откъси от някаква опера, докато караше лодката. Над главите им се носеше звънът на църковните камбани.

Спряха пред Фондаменте делле Цителе, само на няколко стъпки от „Каза Фроло“. Девойката разбра веднага, че настойникът й бе избрал точно този дворец заради прекрасната гледка към Венеция, която се разкриваше.

Тони се разхождаше покрай магазин за антики, като същевременно оглеждаше за някакъв знак за присъствието на Савидж. Тъй като не го откри на тротоарите от двете страни край канала, тя влезе в хотела и огледа подред всички присъстващи във великолепното фоайе.

Антония се разхождаше бавно, като привидно се възхищаваше на покритите с кадифе старинни мебели и на картините с богато украсени рамки. Времето минаваше, а от Адам нямаше никаква следа.

Младата жена реши, че може да възбуди подозренията на персонала, ако остане тук с часове. Забеляза ресторант с малки масички, откъдето можеше да наблюдава влизащите и излизащите в „Каза Фроло“. Бавно изкачи стълбите и се настани на една маса. Когато сервитьорът с бели ръкавици се приближи, Тони произнесе единствената подходяща за случая дума, която знаеше.

— Вино?

— Si, signora. Chianti?

Тя кимна неуверено. Келнерът донесе чашата с червено вино, но то не оправда очакванията й — беше кисело като оцет. Престори се, че отпива от чашата си, докато наблюдаваше любовните срещи на долния етаж.

Внезапно я осени ужасна мисъл. Дали Савидж не беше в леглото с някоя тъмноока венецианка?

Обхвана я паника. Ако го видеше да слиза с елегантна жена, щеше да се почувства съсипана. Трябваше да се маха оттук. Отблъсна назад стола си и в този момент усети насочени към нея погледи.

Вдигна глава и видя трима мъже, които я гледаха внимателно. Първият от тях кимна. Девойката отмести очи към друга маса, откъдето й се усмихна вторият. Тя побърза да погледне в друга посока. В този момент третият мъж повдигна едната си вежда.

Как се осмеляваха да бъдат толкова нахални? Беше ужасена. Не желаеше да привлича мъже, искаше вниманието само на един от тях. На Адам Савидж. На света нямаше друг мъж за нея!

Реши, че ще сгреши, ако стане; просто щеше да стои, докато те си тръгнеха. Сервитьорът се приближи до нея с бележка в таблата. Младото момиче поклати глава и отказа да я приеме. След няколко минути един от господата въздъхна и си тръгна.

В този момент го видя. Един поглед бе достатъчен, за да спре дъхът й. Той влезе в „Каза Фроло“ отвън и беше сам. Сърцето на девойката запърха от щастие. Той беше сам!

Огледа го изпод широката периферия на сламената си шапка. Настойникът й се изкачи до площадката на ресторанта и изчезна в някакъв коридор; вероятно той водеше към стаята му. Не й оставаше нищо друго, освен утре да дойде по-рано и да наблюдава. Той естествено щеше да бъде маскиран, но тя бе сигурна, че ще разпознае силната му, несравнима фигура.

Сърцето й пееше по целия обратен път. Изглеждаше толкова млада, красива и щастлива, че хората се обръщаха след нея. Младата жена спря край магазина с екзотични маски. Заразглежда изложените на витрината, като се чудеше каква маска да си избере.

Намръщи се нерешително. Не искаше нещо неудобно и тежко за носене. Погледът й се спря на манекен, чиято маска бе изрисувана върху лицето му. С цветни линии и няколко пайети бе създадена маска, която не можеше да се свали. Влезе в пълния с народ магазин, чиито продавачи не смогваха да обслужват клиентите. Купи пакетче пайети и лепило за изкуствени бенки. С тях и с помощта на екзотичните гримове щеше да създаде своята маска!

Тони си легна късно; знаеше, че е прекалено възбудена, за да заспи. Когато най-после се унесе, започна да сънува, но сънищата й бяха мрачни и смущаващи. Видя се в някакъв бордей с маска на лицето. Барони, графове, херцози и принцове от цял свят се бяха събрали в този пищен, бляскав салон, олицетворение на упадъка.

Другите жени бяха с добре закръглени форми, разголени в различна степен, а смехът им бе крехък като венециански кристал. Въздухът бе дотолкова натежал от уханието на парфюми, че й бе трудно да диша. Мъжете, всички маскирани, я оглеждаха презрително и очите им проблясваха през цепките на маските.

Трима различни господа я избраха за своя партньорка. Трябваше да премине през тъмния, чувствен лабиринт от стаи и да изпълни с тях всички пози, които пожелаеха. Нямаше представа какво очакваха от нея; знаеше само, че онова, което предстои, е порочно, мрачно и унизително.