Вирджиния Хенли - Прелъстен

Очите й се разшириха. На Савидж му се стори, че би могъл да се удави в зелените им дълбини.

— Обичайте ме тази нощ — опита отново да го изкуши тя, като облиза долната си устна.

Слабините му пламнаха. Каза си, че е глупак. Беше си представял изпълнена с удоволствия нощ в обятията на някоя сладострастна жена, която щеше да утоли ненаситното му желание, а вместо това се бе озовал в компанията на млада англичанка, която го умоляваше за мъжествените му услуги.

— На колко години сте? — попита той.

— Се… осемнайсет — прошепна девойката. Лъжата бе очевидна.

Кръвта нахлуваше в долната част на корема му с алармираща мощ и скоро нямаше да може да си намери място от желание. Боже, ако й откажеше, тя щеше да потърси друг. „Не се преструвай, че го правиш, за да я предпазиш“ — обади се някакъв подигравателен глас. Щеше да й даде последна възможност да се оттегли.

— Струва ми се почтено да ви предупредя — тялото и лицето ми са в белези. Ще ви отблъсна.

— Няма такава опасност — заяви тържествено Тони, а ръката й хвана неговата.

— В такъв случай довършете шампанското си, кралица Маб, и да отлитаме. На път съм да открия дали наистина по-блажен е онзи, който дава, а не който получава.

Тази вечер наистина трябваше да изиграе ролята на принца на глупците. Даде си дума, че това щеше да бъде наистина последният път, в който ще се притича на помощ на изпаднала в неволя девица.

Леопардът я поведе по стъпалата, водещи до канала и чакащата гондола, и даде инструкциите си на местния език.

— Винаги ще си спомняш, че любовната ни история започна в една венецианска гондола.

Стъпи на дъното, обхвана тънката й талия със силните си ръце и я пренесе до себе си. Жестът бе изключително интимен. Двамата стояха близо един до друг с ускорен от възбуда пулс.

Дъхът й секна, когато Савидж я дръпна да седне върху меката седалка в задната част на гондолата.

— Ела.

Гласът му бе богато, тъмно кадифе, подканящ, мамещ, неустоим.

Той разкопча черната си копринена пелерина и покри с единия й край възглавниците. Тя се отпусна до него в малкото копринено гнездо, което й предлагаше.

— Къде ме водиш?

Гласът й бе едва доловим, като въздишка.

— Към края на времето… към ухаещите градини на Елисейските полета… към края на земята.

Думите му бяха пълни с обещания. Адам се облегна, разтвори бедра и притисна гърба й към себе си.

Тони имаше чувството, че се допря до солидна стена от мускули. Горещината проникна от неговото тяло в нейното — шокираща, пареща, предизвикваща тръпки. Сърцето й лудо препускаше, главата й бучеше. Устните му шептяха нещо, като докосваха леко ухото й.

— Tesoro.

Това означаваше „скъпа“. Притисна се още по-силно в него, като поемаше топлината му. Кръвта й като че ли се бе превърнала в разтопен метал и във вените й течаха сини пламъци.

От мъгливата лагуна навлязоха в тесен, очарователен канал, далеч от шума, далеч от другите участници в карнавала, към някакво изолирано, тихо, почти тайно място. Във въздуха плуваше усещане за мистичност, сякаш се носеха над повърхността на древните води. Ренесансовите сгради се издигаха от двете им страни в стройното си великолепие, като ги изолираха и обгръщаха със света на мечтите, каквато бе в действителност Венеция.

— Тук някога е бил центърът на цивилизацията. Карали са на изток зърно, а оттам в Европа са връщали истински богатства. И, разбира се, многото богатства и злато са довели до упадък.

— Доджи, кондотиери, Медичи — прошепна замечтана Антония.

— Така би трябвало да се опознава Венеция — като се проучва тайният й чар.

Дланта му се затвори леко под едната й гърда и я повдигна така, че бледата закръглена плът се надигна от ниско изрязаното деколте на корсажа. В полумрака короната изглеждаше тъмночервена на златист фон. Савидж сведе глава и подухна към нея. В мига, в който спря, студеният въздух накара връхчето й да щръкне.

— Стрелата на Купидон — пошегува се младият мъж.

Дъхът й секна. Това му показа недвусмислено, че удоволствието бе започнало да изпълва тялото й, че във всичките му прекрасни, ухаещи, тайни нишички се пробужда желание.

Девойката усети с гърба си как мускулите му се стегнаха. Силните му бедра се напрегнаха и онова, което започна да нараства помежду им, заприлича на мраморна колона. Като Антъни вече беше виждала интимните мъжки части, нямаше обаче представа, че тези израстъци можеха да придобият такива огромни размери, нито пък да станат твърди като желязо. Тя хлъцна, шокирана от новото си откритие, и понечи да се отдръпне. Но той не й позволи. Ръката му обгръщаше талията й като железен обръч и я държеше като пленница, здраво притисната към мъжкото му оръжие.