Вирджиния Хенли - Брак за една година

Потръпна от удоволствие, когато ледената вода докосна кожата й. Цяла зима бе чакала това първо пролетно къпане. Червенокосата Джейн Лесли беше дива и необуздана като горско създание. Зверовете й вярваха и ядяха без страх от ръката й. Допреди малко си бе играла с една речна видра. Главата й се замая от премятания и скокове. Накрая нежно сгълча видрата и я помоли да прекрати лудориите си. Сега тя лежеше на брега и дремеше под лъчите на пролетното слънце.

Джейн внезапно вдигна глава. Космите на врата й настръхнаха. Зашари с очи и се взря през листата, за да разбере какво бе нарушило спокойствието на това райско кътче.

Не видя нищо, но съвсем ясно усещаше присъствието му и знаеше, че се е спотаил в клоните. Наостри уши. Опита се да долови дишане или шум от разклатени листа, ала не чу нищо. Явно беше майстор в криенето. Пое си дълбоко въздух. Вдиша мириса на водата, аромата на ранните диви перуники, уханието на гората, примесена с дъха на море. Ноздрите й потръпнаха. Не, не се бе излъгала — той наистина я наблюдаваше как се къпе!

Зелените му очи се взираха напрегнато през дантелата от листа. Беше смъртно уморен и жаден, когато се натъкна на този вир. Приближи, за да утоли жаждата си, но я съзря и мигом застина като статуя. Притаи се омагьосан в храсталака. Облиза устни. Нежната женска плът изостряше апетита. Без да отделя очи от момичето, той се намести удобно и се приготви за скок. Тогава тя излезе от водата.

Сведе клепачи, за да прикрие възбудата и вълнението си. Преструвайки се, че не забелязва присъствието му, потопи шепи във вира и обля врата и раменете си. Дали не се опитваше да го изкуши да излезе от укритието? Затананика си тихо. Изглеждаше спокойна, но мислите й бясно препускаха, а любопитството, възбудата и предусещането за нещо вълнуващо и непознато я замайваха.

Привличан неудържимо, той пристъпи напред с тежките си мускулести крака. Немигащите му очи следяха всяко движение на дребното женско тяло. Беше си я набелязал и бе уверен, че няма да му избяга. Негова! Вдигна гордата си глава и овладя нетърпението си.

Докато той бавно изплуваше от зеления балдахин, Джейн вдигна поглед и застина. Най-свирепите зелени очи, които някога бе виждала! Смяташе, че неканеният гост е лисица или елен. Не бе й помислила, че е рис!

Изплаши се и за себе си, и за спящата видра. Ако не направеше нещо, рисът щеше да разкъса лъскавото създание. Опита да го подплаши, но огромният звяр дори не трепна. Всъщност той изобщо не обръщаше внимание на видрата. Беше втренчил омагьосващите си зелени очи в Джейн. Запристъпя бавно към нея.

Девойката извика и побягна. Докато тичаше, напипа келтския камък на врата си и отправи гореща и отчаяна молба към богинята Бригантия.

Но хвърли трескав поглед през рамо и разбра, че вече няма никакъв смисъл да се надява на божествената намеса — рисът почти я настигаше. От гърдите й се изтръгна ужасен вик, кракът й се заплете в нещо и тя падна на земята. Огромното животно скочи върху нея и я претърколи по гръб е лапата си.

Джейн изпищя и затвори очи. Цялата трепереше, а бързите удари на сърцето й отекваха в ушите й. Пое дълбоко дъх. В следващия миг усети, че рисът души разпилените й коси. Езикът му близна лицето й. Мили Боже, дали както всички лукави представители на своята порода и той няма да си поиграе с нея, преди да я разкъса?

Джейн се втренчи в жестоките зелени очи. Езикът му се плъзна покрай ухото й и тя изведнъж осъзна, че това е проява на нежност. С огромно облекчение разбра, че звярът няма да я нарани.

Сърцето й продължаваше да бие лудешки, но сега тя с благоговение се взря във великолепното създание. Козината му бе светлокафява, а около лицето и ушите му сребрееше пухкава грива. Огромните му лапи също бяха покрити с мек мъх, но въпреки това издаваха невероятна сила. Джейн знаеше, че няма власт над него — той бе господарят. Жесток и безстрашен. Хищен и горд. Див и свободен.

Езикът му се плъзна надолу по шията й, стигна до ключицата и Джейн потръпна, когато започна да ближе гърдите й. Очерта кръг около зърното й. Стомахът й се сви от непознато усещане. Удоволствието и страхът се преплетоха. Изпита странно вълнение, което достигна до най-съкровените дълбини на душата й.

Езикът на риса продължаваше да я ближе, описвайки топли и влажни кръгове. Джейн затвори очи и от устните й се изтръгна тиха въздишка.

Изведнъж близките листа и клони се разлюляха и един заек се стрелна през дърветата. Рисът мигновено го последва с големи подскоци и изчезна така внезапно, както се бе появил. Джейн пое дълбоко дъх и повдигна камъка, висящ на кожения ремък около шията й, за да погледне лицето на Бригантия. Запита се дали богинята не бе изпратила заека. Зайците притежаваха силата да управляват съдбата.