Вирджиния Хенли: Брак за една година

— Една демонстрация на сила навярно ще накара крал Бейлиол 5 5 Джон де Бейлиол (1250–1314 г.) Крал на Шотландия от 1292 г. до 1296 г. Получил поддръжката на крал Едуард I срещу вождовете на дванадесет шотландски клана. Полага клетва за вярност пред Едуард Плантагенет, който го обявява за крал, но скоро загубва трона си, когато английските войски нападат Шотландия. — Б.пр. да си подвие опашката, да се закълне още веднъж във вярност на Едуард и да го подкрепи във войната с Франция. Би трябвало да е сляп, глух и пълен глупак, за да не осъзнава, че е само една послушна марионетка в ръцете на Едуард — отбеляза Линкс.

— Според мен Бейлиол не осъзнава, че Едуард Плантагенет може да го свали от трона също така бързо, както го възкачи. Ако Джон Комин, графът на Бюкан и довереник на Бейлиол, подстрекава към бунт само защото в момента сме заети с подготовката на похода във Франция, значи не вижда по-далеч от носа си! Едуард може да използва войската, която е събрал, за да нахлуе в Шотландия, преди да отплува за Франция, и така да убие с един удар два заека.

— Ако обаче шотландските благородници се съюзят против нас, няма да можем да ги победим.

Де Уорън се изсмя кратко и горчиво.

— По-скоро на небето ще изгреят две луни, отколкото те да обединят силите си под едно знаме. Непоносимата гордост на вождовете на отделните кланове не им позволява да приемат заповеди от друг.

— Робърт Брус 6 6 Робърт I, Робърт де Брус (1274–1329 г.). Крал на Шотландия от 1306 г. Участва във въстанието на Уорнър и се опълчва срещу Едуард Плантагенет. Коронясан е в Скун през 1306 г. Побеждава Едуард II при Банокбърн през 1314 г. С договор от 1328 г. е призната независимостта на Шотландия. — Б.пр. трябваше да бъде провъзгласен за крал, а не Бейлиол, макар че няма чиста келтска кръв, при това не по бащина, а по майчина линия. Има само неколцина шотландски благородници, в чиито вени тече чиста келтска кръв. Но кой ли шотландски благородник има? Повечето, подобно на Брус, са нормандци по произход и притежават земи и в Англия, и в Шотландия. Шотландските благородници сменят съюзниците си също толкова често, колкото и жените си.

Линкс напълни рога на чичо си с бира и му го подаде. Чак сега прославеният с твърдостта си предводител на английските войски загърби картата. Като че ли бе забравил за малко грижите си около предстоящата война.

Седна до камината. Погледът му се плъзна по стройната фигура на племенника му.

— Като говорим за жени, кога смяташ да си вземеш друга съпруга? Не ставаш по-млад. Не искам да свършиш като мен, без наследник.

Линкс отлично осъзнаваше, че трябва да се ожени повторно. Той бе барон, владееше земи в Уелс, Есекс и Нортъмбърланд и бе племенник на Джон де Уорън, графа на Съри, който притежаваше огромни богатства и безброй замъци. Нуждаеше се от силни синове, които да наследят всичко това. Иначе Едуард Плантагенет щеше да погълне цялото състояние на рода де Уорън.

Линкс искаше син повече от всичко на тази земя. Но ако не бъде благословен със син, щеше да се радва и на дъщеря. Вече наближаваше тридесетте и доколкото знаеше досега никоя жена не бе заченала от него — голям срам в една страна, където поощряваха многодетните семейства. Крал Едуард бе дал личен пример, създавайки с кралица Елинор петнадесет деца. Сега, след като бе овдовял, се носеше слух, че се оглежда за друга съпруга, за да засее втора реколта.

Линкс бе женен пет години. После съпругата му почина. От този съюз обаче не се родиха деца. Дълбоко в сърцето си той се боеше, че вината е у него. Никой от рода де Уорън не се отличаваше с голяма плодовитост. Линкс бе наследник на чичо си, защото Джон нямаше законни деца.

— Ти имаш Фиц-Уорън, което доказва, че си способен да създадеш синове…

Джон изгълта бирата си, помълча няколко минути, после поклати глава.

— Фиц не е мой син. Полупритвореният му клепач бе достатъчно красноречиво доказателство за мен още преди да стане на две години, че е син на моя най-добър приятел, който загина в битка. Ние често си разменяхме жените. Когато едно младо момиче, обляно в сълзи, ми каза, че е изпаднало в голяма беда, аз обявих, че детето е мой незаконен син.

Сега Линкс разбра защо Джон никога не припозна Фиц-Уорън, който наистина не приличаше на никого от рода де Уорън.

За стотен път Линкс си каза, че трябва да си вземе друга жена. Въпреки че бракът му бе предварително уговорен, лейди Силвия Бигод притежаваше всичко, което един мъж би могъл да пожелае у една съпруга. Тя беше богата, от знатен род, красива и образована и макар че бе малко разглезена от разточителния живот в двора на Едуард Плантагенет, те никога не си размениха обидна дума. След като Силвия умря от възпаление на дробовете, Линкс се потопи в самообвинения, че е прекарвал твърде малко време с нея. Оттогава все бе зает с войни и не му остана време да се ожени повторно. Мислите му се насочиха към Алисия. Странно, че за двете години, през които му беше любовница, тя не забременя. Линкс толкова отчаяно копнееше за семейство, че в крайна сметка щеше да се предаде и да се ожени за нея, ако бе заченала от него. Погледна чичо си и обеща: