Вирджиния Хенли - Брак за една година

Линкс се намръщи.

— И си изпаднала в немилост, защото си му отказала? Ще си поговоря с Херефорд.

— Не, не! За Бога, и сама мога да се справя с Херефорд.

Линкс направи видимо усилие, за да потисне раздразнението си.

— Джори, говори направо!

— Е, предполагам, че ще го наречеш Провидение. След като отидох при Джоана, нейният стар съпруг легна на легло и умря само за една седмица.

Кралят бе омъжил дъщеря си Джоана за най-богатия благородник в страната. Гилбърт де Клер бе граф на Глочестър и Херефорд, а освен това владееше част от Ирландия и Уелс, но бе много по-възрастен от принцесата.

— Радвам се, че си била с нея. Кралят и цяла Англия оплакаха смъртта на Гилбърт де Клер.

— О, това не беше съюз по любов. Де Клер си беше старец. Джоана бе лудо влюбена в оръженосеца му — Ралф де Монтимър.

Линкс бе искрено потресен. Нима бе възможно принцеса Джоана да е изневерявала на графа на Глочестър?

— Ти си подбудила принцесата към изневяра!

— Всички ме обвиняват, сякаш аз насила съм ги закарала в леглото и съм ги съблякла!

— Кажи ми истината, Марджори! — прогърмя гласът на Линкс.

— Е, може и да съм помогнала малко… — Дяволито му намигна. — Знаеш, че за беда съм прекалено импулсивна.

— И си окуражила и принцесата да действа импулсивно. Нищо чудно, че семейство де Клер са били възмутени и обидени. Ти обаче си една малка хитруша. Как ли са разбрали?

— Опитахме се да запазим брака в тайна, но свещеникът се е раздрънкал.

Линкс де Уорън ужасено се втренчи в сестра си.

— О, Боже! Едно е да легне с него, а съвсем друго да се омъжи! Къде ви е бил умът? Та Монтимър е обикновен оръженосец!

— Вече не е. Сега е ни повече, ни по-малко граф на Глочестър и Херефорд — прошепна Марджори с пресъхнали устни.

— Велики Боже! Права си! — ахна Линкс, осъзнал накрая последиците от прибързания брак на Джоана.

— Семейство де Клер изпратиха вестоносец при краля. Събраха набързо багажа ми и ме изпъдиха при моя свекър-грубиян. Обещах на Джоана, че ще отида в Нюкасъл и ще обясня всичко на краля.

— Ще обясниш на Едуард Плантагенет, че най-силното графство е било подарено на един оръженосец? Сигурно си напълно полудяла!

— Семейна черта. — Опитът й да разведри с шега обстановката остана без успех. Никога не бе виждала брат си толкова мрачен. — Ти мислиш за Едуард Плантагенет само като за крал, а аз мисля за него като за мъж. Няма жив мъж, който да не може да бъде убе… — Джори видя предупредителния поглед на брат си и не довърши изречението.

— С принцеса Джоана си приличате като две капки вода! Имате прекалено високо мнение за себе си!

— Затова сме толкова добри приятелки.

— Кралят ще побеснее и ще излее гнева си върху теб. Забранявам ти да се виждаш с него тази вечер. И без това в момента на главата му са се струпали толкова тревоги. Положението в Шотландия го докарва до ярост.

Нещастното изражение на Марджори смекчи сърцето му. Тя бе пропътувала толкова огромно разстояние заради приятелката си. Имаше тъмни кръгове под красивите си очи. Рамене й бяха отпуснати.

— Остани в стаята ми и се опитай да починеш. По-късно ще дойда, за да те придружа на вечерята.

Излезе и отиде да потърси Тафи, уелския си оръженосец, на когото бе възложил непосилна задача. Тази нощ в замъка Нюкасъл нямаше да има свободни стаи.

Когато Марджори влезе в голямата зала заедно с брат си, всички мъжки погледи се приковаха в нея. Бледозелената й рокля бе в тон с цвета на очите й; бижутата й бяха подбрани така, че да привличат вниманието към женствените извивки на тялото й. Тежка златна верига висеше на шията. Големият изумруд се полюшваше леко в нежната падина между високите й гърди, като подчертаваше красотата им. На това украшение съперничеше друга златна верига, която обхващаше тънката й талия. Втори великолепен изумруд искреше отстрани на стройното й бедро.

Мъжкият шепот, който я съпровождаше, приличаше на ръмжене на раздразнени зверове. Марджори промърмори на Алисия:

— О, те са като глутница изгладнели кучета. Да хвърлим ли жребий, за да видим кой ще бъде кокалът и кой кучката? — Джори зърна отвращението, пробягнало по лицето на Алис, но прикри усмивката си. Лично тя смяташе, че няма нищо по-вдъхновяващо от това да бъде заобиколена от мъже.

Докато се носеше царствено покрай дългата маса, край която бяха насядали графове и барони, Джори дари с ослепителната си усмивка всеки един от тях. Джон де Бохун й направи място до себе си. Тя грациозно се поклони.