Вирджиния Хенли: Брак за една година

— Ще си потърся подходяща съпруга.

Застанал на пост пред портите на замъка, Фиц-Уорън наблюдаваше съсредоточено, докато стотината коне трополяха по каменните плочи на вътрешния двор. Вече почти се бе стъмнило. Хората на Клифорд явно щяха да пристигнат утре. Фиц-Уорън разпозна герба на Бохун върху един щит и разбра, че граф Херефорд, управителят на английския кралски двор, е тук.

Внезапно кръвта му кипна. Зърна пурпурна качулка и златисти лунни къдрици. Марджори де Уорън! Само името й бе достатъчно да ускори пулса му. Фиц-Уорън скочи от наблюдателния си пост и си запреправя път през запотените коне.

Джори го дари с ослепителна усмивка.

— Фиц! Изтощена съм до смърт, а и бях принудена да изтърпя компанията на тези грубияни. — Сведе дългите си мигли. — Ще бъдеш ли така добър да отведеш коня ми в конюшнята?

Фиц се втренчи в красивото й изящно лице. Бе сигурен, че всеки мъж с радост ще се подчини на заповедта й дори ако тя е: „Падни върху острието на меча си!“ или „Изпий тази чаша с отрова!“ Прокле се мислено, че се държи като влюбен хлапак, но й помогна да слезе от коня, повтаряйки през цялото време, че тя е само една празноглава глупачка.

Свекърът на Марджори, графът на Херефорд, избута Фиц-Уорън. Макар че тя бе вдовица на най-големия му син, той я искаше за жена на втория си наследник.

— Всичко е наред, милорд, Фиц-Уорън е моят скъп братовчед. Надявам се, че ще ме извините. Искам да изненадам Линкс.

Джори изтича през двора с такава грация и лекота, сякаш танцуваше, въпреки че бе прекарала дванадесет часа на седлото.

Линкс де Уорън се втренчи смаяно в сестра си, когато тя влезе в голямата зала.

— Велики Боже, сега ли пристигаш? Кой те ескортира?

Джори сбърчи малкото си носле.

— Херефорд, който ме наблюдаваше като куче кокала си. — Повдигна се на пръсти и целуна брат си. — Ти ли си пораснал, или аз съм се смалила?

— Не се опитвай да ми отвлечеш вниманието. Какво, по дяволите, правиш тук, Джори?

Лицето й стана сериозно. Въздъхна.

— Изпаднала съм в немилост. Когато останем насаме ще ти разкажа всички зловещи подробности.

— Ела горе в стаята ми. — Линкс даде знак на двамата си оръженосци. — Тафи, помоли управителя да подготви стая за сестра ми. Не ме интересува кого ще трябва да изгони. Томас, донеси бира.

— Бира? — учудено попита ирландецът. Една истинска дама не би пила бира.

— Сестра ми има апетит за трима — сухо отвърна Линкс. — Това й дава сила за лудориите.

Джори намигна на оръженосеца, което накара сърцето му да забие още по-силно. Младият мъж хукна да изпълни заповедта на Линкс, но не преди да смигне в отговор.

Когато останаха сами, Джори се отпусна на едно от извитите кресла пред камината и вдигна краката си.

— Помогни ми да сваля тези проклети ботуши. Линкс се обърна с гръб към нея, нагласи ботушите между краката си и ги дръпна. Единият излезе лесно, но другият запъна. Джори постави обутият си в чорап крак на гърба му и бутна силно.

— От теб ще излезе чудесна прислужница.

Линкс захвърли ботушите край огъня, за да се изсушат.

— Ти нямаш нужда от прислужница, а от оръженосец.

— Много оригинално. Ще ми отстъпиш ли своя?

— Не можеш ли да се държиш както подобава?

— Не — безгрижно отвърна Джори и повдигна поли, за да си стопли краката. — Намери ли някоя специална дама, която да заслужи благоволението ти?

— Не.

— О, това навярно означава, че все още държиш онази твоя ужасна любовница. След като сърцето ти копнее за деца, защо си губиш времето с Алис?

— Сега не обсъждаме моите недостатъци, а твоите. — Тишината се проточи доста дълго и Линкс рязко я наруши: — Чакам!

— И го правиш толкова очарователно — подразни го младата жена. След това, знаейки че трябва да признае всичко, започна от самото начало. Внимателно подбираше думите си, за да се представи в най-добра светлина.

— Когато Хъмфри бе убит в Уелс, аз тъгувах толкова силно, че си помислих дали няма да полудея от скръб. — Замълча за миг, тъй като в гърлото й се надигна буца. Преглътна с усилие и продължи: — Накрая добрата ми приятелка, принцеса Джоана, се съжали над мен и ме покани да остана с нея в Глочестър. Херефорд и Глочестър са само на двадесет и пет мили. — Марджори спря, за да си поеме дъх.

— Говори по същество!

Джори въздъхна.

— Свекърът ми се противопостави. Когато разбрах, че Вохун ме иска за сина си Хенри, бях ужасена. Заподозрях, че вече е измолил специално разрешение от църквата. Линкс, никога няма да се омъжа за брата на съпруга си!