Вирджиния Хенли: Кристалната пещера

Съвършено оформената глава бавно изплува. После лъсна дългото тяло. Емералд 1 1 Изумруд, смарагд (англ.). — Б.пр. не можеше да откъсне поглед от неговата блестяща, копринено мека повърхност.

Днес бе особено игрив. Грациозно се потапяше във водата, за да се извие в невероятна дъга. Внезапно се приближи. Почти се докоснаха. Молеше я, изкушаваше я да го възседне и да се понесат в най-вихрената езда.

Не можа да устои. Протегна ръка и нежно докосна блестящата кожа точно под главата, но той неочаквано избълва силна водна струя в лицето й. Топлият и солен вкус й бе познат и изпълни сетивата й с наслада. Повдигна с ръка ризата си и внимателно го възседна.

Отдавна бяха усвоили тази игра и той отлично знаеше какво трябва да направи. Мигом се изви, потопи се във водата и после отново изплува. Изчака я да си поеме дъх и със силен тласък отново се гмурна в дълбоките и тайнствени дълбини.

Емералд се бе вкопчила в твърдия лъскав гръб на делфина, докато той се стрелкаше към дъното на пещерното езеро, за да изплува отново на повърхността. Това бе любимата им игра от мига, и който се бяха срещнали.

Шон Фицджералд О’Тул бе застинал като омагьосан. Гледката бе спряла дъха му и развихрила въображението му. Чудното видение, яхнало делфина, приличаше на приказна нимфа. Ефирното създание навярно обитаваше кристалната пещера.

Първоначално я помисли за дете, зървайки сърцевидното й лице, заобиколено от тъмен пухкав облак. След миг осъзна, че това бяха косите й. Късата й бяла риза бе мокра и полепнала по младите й гърди. Те му напомниха сочни и твърди плодове. Тогава реши, че момичето с нежни и деликатни кости навярно е около шестнадесет. Не беше още жена, но бе достатъчно изкушаваща, за да го възбуди.

Когато смехът й зазвънтя сред високите стени на пещерата, Шон си помисли, че никога не е чувал по-омаен и пленителен звук. Митичната двойка очевидно бе свързана с любов, доверие и радост, каквито никога досега не бе срещал. Душата му се изпълни с благоговение и благодарност, че Бог му е отредил да попадне на това място и да стане свидетел на тази сцена. Тогава момичето и делфинът изчезнаха под водата и той се зачуди дали те не бяха само плод на въображението му.

Тъмните му очи огледаха пещерата. Омагьосваща красота! Високият свод блестеше във всички цветове на дъгата. Безброй отблясъци танцуваха по повърхността на водата и я превръщаха във вълшебно езеро. После се отърси от омаята и си напомни, че е на остров Ангълси в Уелс. Вероятно стените на пещерата бяха изградени от англезит 2 2 Името на този минерал е свързано с находището Ангълси в Уелс. Понякога се среща във вид на изящно оформени кристалчета. На цвят е бял, жълт, зелен или син. — Б.пр. , примесен с оловен сулфат. Образуваните кристали бяха полупрозрачни и блестяха като диаманти.

Вроденото му любопитство го подтикна да ги огледа отблизо. Сребристите му очи изучаваха искрящата хубост с възхищението на познавач.

Изведнъж младата нимфа изплува на повърхността. Магията изчезна. Дългата й черна коса бе полепнала по раменете. Тя скочи от гърба на морското създание и се стрелна към ръба на езерото. Изкачи се чевръсто, без да обръща внимание на одрасканите си колене. Приличаше на мокро мишле. Просто едно обикновено смъртно момиче. Шон се изчерви на собствената си глупост.

Тя вдигна ръце, за да отметне мокрите кичури, полепнали по челото й, и тогава зърна непознатия, нахлул неочаквано в нейното убежище. Зелените очи се разшириха и изумено се втренчиха в него. Погледът й бавно обходи лицето му, после се плъзна надолу по врата, докосна широките рамене и голите мускулести гърди. Изучаваше го най-подробно и внимателно, сякаш той бе първият мъж, когото виждаше през живота си.

Шон О’Тул бе привикнал на възхитените подканящи погледи на жените. Но никога не му се бе случвало да го оглеждат така неприкрито, сякаш бе млад жребец за продан.

— Кой си ти? — зададе въпроса си като кралица на кристалното си царство.

Той отметна гордо глава.

— Шон О’Тул.

Лицето й светна.

— О! Ирландец! — Вече го оглеждаше с възхищение и обожание. — Моята майка е ирландка. Аз я боготворя! Тя е Фицджералд от Килдеър и е най-прекрасната дама на земята!

Шон й се усмихна. Сега вече знаеше коя е.

— Моята майка също е Фицджералд. Значи сме роднини. — Изискано се поклони.

— Чудесно! Сега разбирам защо си толкова красив!