Вирджиния Хенли - Кристалната пещера

Шеймъс О’Тул бе един от най-хитрите и прозорливи мъже в Ирландия. За да избегне наказанията и преследванията, той бе обявил, че всички са протестанти, макар това да бе много далеч от истината. Грейстоун, неговият великолепен джорджиански дом, бе известен като „Замък на лъжите“. Причините за това бяха многобройни и една от тях бе, че всяка сутрин в параклиса на замъка се отслужваше католическа литургия. Любимият девиз на Шеймъс, който той често напомняше на синовете си, бе: „Винаги прави това, което ти е изгодно, и никога няма да сбъркаш!“

Шон провери въжетата, с които бяха завързани буретата с коняк. После нареди на момчетата да ги покрият с качета със солена херинга, с които маскираха и тъмното ирландско уиски. Слава на Бога, пиенето бе най-разпространеният порок на осемнадесети век. Семейство О’Тул направиха цяло състояние от контрабанда на уиски и го удвоиха с внасянето на незаконно произвеждан френски коняк, за да задоволяват вкусовете на богатите англо-ирландци, които управляваха страната или поне си въобразяваха, че го правят.

Когато Джоузеф най-после се появи, вдигнаха котва и се приготвиха за отплаване. Преди още да е стигнал до каютата, където Шон фалшифицираше сметките за товара, корабът вече бе напуснал водите на малкото пристанище и плаваше към Ирландско море.

— Съжалявам, че не ти помогнах с документите, но ти си по-добър от мен в тази работа.

— През последните часове си потапял перото си не в мастилницата — провлачено изрече Шон.

Джоузеф тутакси настръхна.

— Какво, по дяволите, означава това?

Тъмносивите очи на брат му се втренчиха в неговите.

— Което си и мислиш. — Отмести поглед към разтворената му риза. — Имаш следи по шията.

Лицето на Джоузеф пламна и той притеснено се засмя.

— Една от прислужниците в къщата не можа да свали ръцете си от мен.

Очите на Шон отново се приковаха в тези на брат му.

— Себе си можеш да лъжеш колкото си искаш, Джоузеф, но никога не се опитвай да лъжеш мен. Как, по дяволите, ще ти прикривам гърба, след като не знам какво вършиш?

— Ако я видиш, ще ме разбереш.

— Няма нужда да я виждам. Тя е Фицджералд и това е достатъчно. — Шон въздъхна и събра листата. — Станалото станало, нищо не може да се върне назад, но когато следващия път се изкушиш, си помисли какво ще направи Монтагю, ако разбере. В адмиралтейството има на разположение цяла мрежа от шпиони, а и никога не можеш да спреш приказките на слугите.

Джоузеф преглътна мъчително, представяйки си как го кастрират. После се засмя предизвикателно.

— Не ме е страх от онази дърта свиня!

„А би трябвало — помисли си Шон — защото онзи мъж няма душа.“

Но успя да прикрие притеснението си и потупа брат си по рамото.

— Не се безпокоя за теб, безразсъдни млади дяволе, а за Амбър Фицджералд.

Търговският кораб на О’Тул влезе в пристанището на Дъблин. Предполагаше се, че превозва вълна и други английски стоки, одобрени от адмиралтейството, затова успя без усложнения да премине през митницата. Шон се надвеси над перилата, размахвайки фалшифицираните сметки.

— Не се тревожи, братко! Митничарят взима щедри подкупи от Монтагю. За кана бира бе готов да ми продаде мускета си, че и сестра си като добавка!

Когато „Полумесец“ се насочи към частното пристанище на Грейстоун, намиращо се на север от Дъблин, Джоузеф рече:

— Татко ще остане доволен от днешната ни работа.

— Да — кимна Шон, — но никога няма да го признае. Обзалагам се на една златна лира, че първите му думи ще бъдат: „Къде, по дяволите, бяхте, млади негодници?“

— Къде, по дяволите, бяхте, млади негодници? — гневно извика Шеймъс О’Тул. — Още преди два часа трябваше да сте тук!

— Защо, какво се е случило? — сериозно попита Шон.

Джоузеф и Пади Бърк, управителят на Шеймъс О’Тул, който бе осведомен за всичко, ставащо в Грейстоун, избухнаха в смях.

Шеймъс го стрелна сърдито с поглед.

— Не ги окуражавай!

— Няма ли да ни попиташ как е минало, татко? — засмя се Джоузеф.

— Не е нужно. По самодоволните ви лица разбирам, че сте дяволски горди от себе си. — Развеселеният поглед на Шеймъс обходи усмихнатите моряци. Почти всички бяха Фицджералд. — Вие, момчета, вече си свършихте работата. Господин Бърк ще изпрати други да разтоварват. Вървете в кухнята и кажете на Мери Малоун да ви нахрани до насита.

В цялата околност на Дъблин нямаше по-добра готвачка от Мери Малоун. Моряците извикаха възторжено.