Вирджиния Хенли: Кристалната пещера

— Рождените им дни са след по-малко от седмица, Шеймъс. И след като този на Шон се пада в събота, а на Джоузеф в понеделник, най-логично е да ги отпразнуваме в неделя, но дали не е богохулно?

— Ни най-малко. Нима не сме протестанти?

Катлин вдигна очи към тавана и въздъхна примирено.

— Щом ти го казваш, Шеймъс.

— Да, казвам го и смятам, че вече обсъдихме всичко.

Пръстите му се плъзнаха към най-горното копче на нощницата й.

Тя спря ръката му.

— Не сме свършили.

— Изобщо не сме започвали — недоволно простена той.

— Ще трябва да пресметна колко души ще присъстват, за да изпратя покани. Само от рода Фицджералд са най-малко петдесетина.

— Нима смяташ да ги поканиш всичките? — ужаси се Шеймъс.

— И ще бъдеш ли така добър да ми кажеш какво против имаш членовете на семейство Фицджералд? — В очите й лумнаха войнствени пламъчета.

— Е, нямам нищо против баща ти, нито пък, разбира се, против момчетата, които служат на нашите кораби, но всички онези жени, които са се пръкнали в семейството ти са цяла напаст!

— И какво съм виновна, че мъжете в нашето семейство умират, а жените процъфтяват? Ти би трябвало да благодариш на небесата за това. Твоят син Джоузеф ще бъде граф на Килдеър, когато баща ми умре. Дано Бог ми прости, че казвам подобно нещо.

— Не исках да те разстройвам, моя красавице. Разбира се, че ще поканиш сестрите си.

— И племенниците, и братовчедките, и лелите.

Шеймъс изпъшка.

— И тази дето се мисли за келтска принцеса и се увива цялата в червени воали?

— Тиара. Тя малко не е наред с главата.

— Всичките не са наред!

— Ти дори не знаеш имената им!

— Разбира се, че ги знам, Меги, Маги и Мегън, после идват онези със странните имена на скъпоценни камъни: Опал, Берил и Амбър…

— Амбър е тази, която е омъжена за Уилям Монтагю. Вече съм му изпратила покана, но той ще дойде сам, помни ми думите. Искрено съжалявам горката Амбър.

— Сама си е виновна. Омъжи се за него заради парите му и заради аристократичното му английско име.

— Тя беше само едно невинно петнадесетгодишно момиче. В тази женитба видя шанса си да се измъкне от Мейнут Касъл, свърталището на жените от рода Фицджералд, които са по-многобройни и от племето израелево. — Катлин без никакви угризения на съвестта направи пълен завой по отношение на семейството си.

Ръцете на Шеймъс се стегнаха около нея.

— Само един Фицджералд може да надхитри един Монтагю.

— Съмнявам се, скъпи. Смятам, че за това трябва да бъдеш О’Тул.

Целуна я. Страстно и всеотдайно. Не можеше да чака повече. Тя бе най-голямата дъщеря на графа на Килдеър — най-красивата и най-умната от всички жени Фицджералд. Най-добрата. Шеймъс никога нямаше да спре да благославя щастливата си съдба.

В огромната кухня Мери Малоун разбъркваше овесената каша. Кейт Кенеди влезе и се огледа за поднос. В същия миг Пади Бърк отвори външната врата. Мери се усмихна на високия и снажен управител.

— Как е времето, господин Бърк?

— Вали като из ведро, госпожо Малоун.

Готвачката му сипа един черпак от кашата и я поля с малко уиски.

— Изяжте го, господин Бърк. Ще стопли премръзналите ви кости.

— Много сте внимателна, госпожо Малоун. Как е зъбоболът ви тази сутрин?

— Понамаля, господин Бърк. Вече не се чувствам толкова зле.

Кати Кенеди застла подноса със снежнобяла покривка и смигна на Пади Бърк.

— Нищо чудно, че се чувстваш по-добре. Снощи изпи толкова уиски, колкото да умъртви цял бик.

— Да, и се замислих за някои неща, Кати Кенеди. Една глътка уиски може да смекчи езика ти, не мислите ли и вие така, господин Бърк?

— Не ме въвличайте във всичко това, госпожо Малоун. Никак не ми се нрави идеята да бъда трън между две рози.

— Бих искала няколко от специалните ти пшеничени питки за господарката, Мери!

Готвачката погледна разтревожено към подноса, който Кейт подреждаше.

— Да не би тя да се чувства зле?

— Ни най-малко, Мери Малоун, Господарят реши, че трябва да закуси в леглото.

Мери бе потресена.

— Но това е неприлично!

Кейт завъртя очи.

— Ако ти кажа какви неща се вършат в онази спалня, косите ти ще се накъдрят, Мери Малоун.

Още не бе свършила, когато изневиделица влетя Шеймъс. Намръщената му физиономия не можеше да прикрие задоволството, което изпита от думите на икономката. Въпреки това я изгледа кръвнишки и взе подноса от ръцете й.

— Аз ще го отнеса. Двамата с Катлин не искаме да ни безпокоят.

Пади Бърк едва не се задави с кашата, а жените зяпнаха. После управителят набързо привърши със закуската си, защото скоро щяха да дойдат представители на всички богати англо-ирландски домове, за да приберат буретата с контрабандния френски коняк. Шеймъс предвидливо бе вдигнал цената, тъй като бе предположил, че търсенето ще се удвои.