Вирджиния Хенли: Кристалната пещера

— Без вас, млади дяволи! — Гласът на Шеймъс закова Шон и Джоузеф на място. — Е, все пак някой ще трябва да надзирава разтоварването. Нужно ли е да ви напомням какви мързеливци са всички Фицджералд?

Когато баща му и господин Бърк се отдалечиха, Джоузеф сухо отбеляза:

— Няма що, личи си колко е доволен от нас!

— Това е просто неговият начин да подчертае, че трябва да си свършим работата докрай — усмихна се Шон.

Джоузеф се протегна, за да отпусне схванатите си мускули. Доста упражнения му се струпаха за един ден.

— Май няма надежда да си легнем преди полунощ — измърмори той.

Шон го смушка закачливо в ребрата и дяволито му намигна.

— И от какво, по дяволите, се оплакваш? Нима не прекара целия следобед в леглото?

Единственият човек от рода Фицджералд, който Шеймъс О’Тул уважаваше и на когото безкрайно се възхищаваше, бе съпругата му Катлин. Когато се оттегли в спалнята си, той носеше в ръка тумбеста чаша с чудесен френски коняк.

Раздразни се обаче, тъй като видя, че Катлин не е сама. Кейт Кенеди, икономката на Грейстоун, която бе и лична прислужница на съпругата му, тъкмо бе взела четката за коса на господарката си. Тя бе висока жена, която не търпеше никакви глупости и със здрава ръка управляваше персонала на замъка. Не позволяваше волности никому, дори и на самата себе си. Точно затова и бе икономка на Грейстоун.

— Можеш да си вървиш, Кейт Кенеди. Аз сам ще се погрижа за жена си.

— Сигурен ли сте, сър? Тя има нужда от сто приглаждания — безстрашно заяви Кейт, докато му връчваше четката.

— Шеймъс! — остро го предупреди Катлин. — Да не си посмял да изречеш някоя от циничните си забележки.

Кейт си излезе, но преди да затвори вратата, Шеймъс извика:

— Езикът на тази жена може да разреже и тенекия. — После захвърли четката и прекоси спалнята. Снижи глас и сладострастно добави: — Ще получиш стоте приглаждания.

Катлин се засмя закачливо, докато той пристъпваше към нея с чашата в ръка.

— Сто приглаждания, как ли не! Обзалагам се, че няма да издържиш и до петдесет!

— А сега кой прави цинични забележки, моя красавице?

Катлин седеше пред огледалото, облечена в снежнобяла нощница, закопчана отпред с поне двадесет малки копченца, които стигаха до брадичката. Шеймъс облиза пресъхналите си устни, предвкусвайки удоволствието да ги разкопчава едно по едно. Остави чашата с коняк пред нея, повдигна един дълъг кичур и го опря до бузата си.

— Пийни една глътка, моя Кати, ще сгрее кръвта ти.

— Май конякът е част от съблазняването. — Взе чашата и я отнесе до леглото. — Първо искам да поговорим. — Видя разочарованието, което се изписа върху все още хубавото му лице, и нежно му обеща: — След това ще споделим напитката както през нашата сватбена нощ.

Шеймъс поклати глава и въздъхна, обзет от спомените.

— Наистина е неприлично, че и след двадесет и две години брак ние сме все още влюбени. — Пухеното легло потъна под тежестта му.

— Възмутително — съгласи се жена му, пъхна се под завивките и се сгуши до него. Потърка глава в рамото му и после я отпусна в сгъвката на ръката му. — А сега искам да обсъдим празненството по случай рождените дни.

— О, не — изпъшка Шеймъс. — Тези млади дяволи изпълват всичките ти мисли.

— Нима? А кой им купи нови кораби за сватбите?

— Те са истински бижута, Кати. Тези шхуни се носят по водата по-бързо и от вятъра. Време е нашите синове да си имат собствени кораби. Джоузеф ще навърши двадесет и една. Странно е, че рождените им дни са почти един след друг, а двамата се различават като водата и огъня.

— Защото са родени под различни звезди. Разположението на планетите определя нашите характери. Затова и Джоузеф е буен и лесно се обижда.

— Да, той наистина избухва по най-малък повод. Юмруците му са винаги готови да се забият в нечия физиономия.

— Шон е по-уравновесен и по-потаен. Той първо мисли, после действа. — Катлин имаше слабост към по-малкия си син. Той бе красиво момче с вродено очарование. Момичетата бяха луди по него и не го оставяха нито за миг сам. Шон притежаваше изключително чувство за хумор. Той владееше и изтънчените шеги, и грубите цинични подигравки. Можеше да бъде забавен, вулгарен, остроумен, очарователен. Или пък прекалено скромен и затворен. Но резултатът бе винаги един и същ — забавляваше и себе си, и останалите.

— Преди Шон да се сбие, той обмисля внимателно стратегията си и чак тогава пристъпва към действие.

„И резултатите могат да бъдат опустошителни“, помисли си Шеймъс.