Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Възнамерявате ли да се връщате скоро в Англия — попита го един ден Антъни.

Савидж кимна.

— Ако Тони желае да се прибере у дома и е в състояние да пътува.

— Да не би да не е добре? — попита загрижено младежът.

— Не, добре е.

— О, разбирам — засмя се Антъни. — Ясно защо искаш да се върнеш в Идънуд. Господин Бърк вече приготви багажа на баба, а майка отиде да си почине до Бомбай, но на мен просто не ми се ще да си тръгвам.

— Защо не останеш в „Скокът на леопарда“? Договорът в Ийст Индия Къмпани изтича след година. Ако дотогава се проявиш като добър плантатор, ще те направя мой съдружник — предложи Адам.

— Сериозно ли говориш?

— Все едно, че сам Бог те изпрати при мен. Ти си отговорът на моите молитви. Какво повече бих могъл да искам от това да оставя „Скокът на леопарда“ в твои ръце? В Коломбо имам кораб, наречен „Нефритеният дракон“. Използвам го за пренасяне на стоки до и от Китай. Защо не се заемеш и с това? Забранявам пренасянето само на опиум и слонова кост.

Две седмици по-късно куфарите и сандъците бяха складирани пред къщата. Фабриката бе наново построена, а по полегатите склонове на „Скокът на леопарда“ се зеленееха новите чаени насаждения.

Адам Савидж за последен път отнесе своята съпруга от басейна в просторната спалня. Беше оставил на нея да прецени дали да останат, или да се върнат в Англия. Тя знаеше какви мечти лелее любимият й. Макар да обичаше „Скокът на леопарда“, бе дошло време да основат своята династия в Идънуд.

Адам се промъкна в леглото до нея, повдигна я и я разположи върху стегнатото си тяло.

— Скъпа моя, толкова съм влюбен в теб. Слава Богу, най-после повярва, че между нас с майка ти не е имало нищо.

Тя се надигна на колене върху му, сякаш се готвеше да се гмурне.

— Индиън Савидж, не ме мислиш сериозно за толкова наивна, нали? Просто стигнах до заключението, че си бил прав. Това наистина не е моя работа!

Чу ниско ръмжене дълбоко в гърлото му, преди да атакува. Не след дълго обаче и двамата мъркаха. Доста по-късно седяха облегнати на възглавниците й споделяха плановете си за бъдещето в мрака на уханната нощ. Савидж протегна ръка и взе една от любимите си пури. Запали я, всмукна дима й с наслада и се отпусна блажено назад. Когато погледна към Тони, се ужаси. Тя също пушеше.

— Какво, по дяволите, правиш?

— Нещо, което ти ме научи — отвърна тя, притворила очи. — Щом можеш ти, значи мога и аз.

„Мили Боже, прекрасна е!“ — помисли си той.

— Струва ми се, че ще трябва да се откажа от тях; само така мога да се надявам да престанеш да пушиш — заяви Савидж.

Антония смачка пурата си и се плъзна до него в леглото. Това бе достатъчно, за да го възбуди. Тази жена можеше да прави всичко с него, беше като тесто в ръцете й.

— Ммм! — измърка тя. — Чакай да я оставя върху камината. Ще я изпуша на сутринта!

© 1994 Вирджиния Хенли

© 1997 Красимира Матева, превод от английски

Virginia Henley

Seduced, 1994

Сканиране: ???

Разпознаване и редакция: Xesiona, 2009

Издание:

Виржиния Хенли. Прелъстен

Редактор: Лилия Атанасова

ИК „Бард“, 1997

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13914]

Последна редакция: 2009-10-11 18:30:00

Идънуд — райска гора (англ.) — Б.пр.

Игра на думи. Слугинята казва „Правите си майтап с мен“, което буквално звучи като „дърпате ме за крака“. — Б.пр.

На английски двете думи звучат доста близко, „прей“ — моля се и „прай“ — надничам. — Б.пр.

Отново недоразумение поради близостта в звученето на думите „дантела“ и „въшки“ — Б.пр.

Игра на думи: хог (англ.) — свиня. — Б.пр.

Готвачката произнася неправилно глагола „мразя“, в резултат на което звучи като „изядох“. — Б.пр.

Рупи (англ.) — рупия — Б.пр.

Робин (англ.) — червеношийка. — Б.пр.

Мемоарните хълмове (англ.) — Б.пр.

Игра, при която се залагат и евентуално се губят различни предмети — Б.пр.

Блакуотър (англ.) — Черна вода. — Б.пр.

Приятно ми е (фр.) — Б.пр.

Дяволска красота (фр.) — Б.пр.