Вирджиния Хенли - Прелъстен

Трябваше да уведоми за смъртта му роднините, които очакваха някакви вести в плантацията. Сега, след като животът на близнаците вече не бе в опасност, от раменете му бе паднал огромен товар. Но в сърцето си все още усещаше тежест. Нямаше никакво желание отново да влиза в пререкания с Тони, но ако беше нужно, щеше да използва и сила. Завърза коня си за един кол в сянката на къщата.

Антония седеше на големия му стол на верандата. Той тръгна бавно към нея, като се опиваше от красотата й. Щом го видя да се приближава, тя се изправи и направи неуверено крачка към него. Изведнъж двамата протегнаха ръце и се прегърнаха.

Младата жена заплака на глас и Адам я притисна към гърдите си.

— О, Адам, толкова съжалявам за „Скокът на леопарда“. Знам колко дълго и упорито си работил за тези чаени храсти.

— Тихо, любов моя! Единственото, което има значение за мен, е, че си в безопасност. — Невероятно, но това бе истина. Сърцето му пееше. — „Скокът на леопарда“ не е унищожен. Ще възстановя отново плантацията.

Тя се взря в лицето му.

— Адам, възможно ли е наистина това?

— Ако желаеш нещо достатъчно силно, нищо на света не може да ти попречи да го получиш. — Целуна очите й, след това мина към устата; изгаряше от желание за нея. Антония се засмя щастливо. — Искам те в леглото си тази нощ. Ще се оженим ли?

— Да, моля те! — рече тя и започна да търка в тялото му натежалите си гърди, докато го накара да изпъшка. — Разбира се — прошепна шеговито тя, — но няма да можем да се любим, докато раните ми не зараснат.

— Довери ми се да намеря един… а може би и два начина за това.

Дадоха брачния си обет в просторната дневна на къщата. Антъни предаде сестра си на господаря на „Скокът на леопарда“. Церемонията бе много тържествена. Лейди Антония Лам ставаше госпожа Адам Савидж, господарка на Идънуд и маркиза Блакуотър.

Ив и Роз плачеха, както се полага на майката и бабата на една булка, а когато господин Бърк се приближи да поздрави младоженеца, Тони забеляза сълзи и в неговите очи.

— Моля ви, господин Бърк, не се натъжавайте — промълви тя.

— Скъпа моя, онова, което изпитвам, е облекчение. Савидж да ти носи кофата отсега нататък.

— Ще сложа край на пиенето и на разходките й по панталони — обади се Адам.

Домашните прислужници от „Скокът на леопарда“ бяха надминали себе си. Вечерята, сервирана в дългата трапезария, беше много богата. Беше вече десет вечерта, когато Денвил предложи последния тост. Роз даде знак да запазят тишина.

— Мисля, че трябва да продължим веселбата в Гавърнмънт Хаус и да оставим насаме младоженците.

След потеглянето на двете карети Леопардът вдигна любимата си на ръце и я отнесе в къщата.

— Що за възмутителна постъпка! За да ги шокираш ли сложи яркожълто тази вечер?

Младата жена се потърка чувствено в него и плъзна предизвикателно длан по издутите му слабини.

— Щяха да бъдат шокирани, ако знаеха какъв ефект има върху теб яркожълтият цвят. Възбужда те до полудяване. Първия път, когато се появих с него, ме облада върху бюрото си.

— Преувеличаваш.

— Признавам вината си, милорд. — Тони умишлено докосна отново уголемения му член. — Отнеси ме до леглото.

— По дяволите леглото. Чаках цяла вечност, за да те заведа в моята баня.

Погледът му бе толкова напрегнат, че тя се изчерви при мисълта за всички неща, които знаеше, че щеше да прави с нея.

— Очите ти са сини като… задник на песоглавец — прошепна дяволито Антония.

И изпищя, тъй като Адам я ухапа по ухото.

Антъни бе отново в „Скокът на леопарда“ още с първите слънчеви лъчи. Адам и Тони бяха спали само два часа. Любовниците се притискаха един към друг, като си шепнеха, целуваха се, докосваха се. Не обърнаха внимание на бодрия глас на Антъни, който разговаряше с прислугата. С нарастването на страстта им всичко друго избледняваше, докато останеха само двамата, сами в рая.

Младият мъж я притисна към себе си и погали красивата извивка на бузата и шията й.

— Той няма да си отиде, да знаеш — прошепна тя.

— Антъни ли?

— Той е по-ужасен от напаст от скакалци. Исках да си направим една дълга закуска в леглото, а после да поплуваме в топлия, ухаещ басейн.

— Ще продължим довечера — обеща Савидж, припомнил си снощното им любене в басейна. — Дотогава всичките ти драскотини ще бъдат напълно зараснали и няма да се налага да бъда толкова нежен с теб.

Адам и Антъни прекараха първия си ден заедно, последван от още много други. Малко по малко той започваше да опознава все по-добре младежа. Савидж бе готов да се закълне, че „Скокът на леопарда“ вече го бе пленил. Разпознаваше симптомите на заболяването. Цейлон бе оказал същия ефект и върху него самия навремето. И той, разбира се, все още бе част от него, но неговото бъдеще и бъдещето на децата му беше в Англия.