Вирджиния Хенли - Прелъстен

— И преди ме е мачкал леопард! — заяви непреклонно Антония. — Щом успях да остана жива след онова, което ми причини, значи мога да преживея всичко.

— Тони, тази сутрин казах на майка ти, че те обичам и че ще се оженим днес.

— Няма да има никаква венчавка! Ти си лъжец. Мамил си ме през цялото време, играл си си твоите игрички. Бъди честен поне веднъж. Какво има между теб и майка ми?

— Случилото се помежду ни е още от времето, когато не те познавах, а и, честно казано, Тони, то не е твоя работа. — Леденосините му очи се бяха впили безмилостно в нейните. — Щом стана дума за почтеност, какво ще кажеш за твоята? Ти говориш и действаш така, както ти отърва, само и само да стане така, както ти искаш!

— Това не е вярно — извика младата жена. — Онази измама от моя страна бе необходима.

— Не става дума за нея. — Адам седна на леглото и постави ръка на корема й. — Говоря за тази измама. Това е моето дете. Как смееш да криеш от мен? Трябваше да се венчаем още преди няколко месеца!

— С дете или без дете, но няма да се омъжа за теб — заяви вбесено тя.

Савидж се изправи и се надвеси над нея. Повдигна упоритата й брадичка, така че погледите им се срещнаха.

— Можеш сама да промениш намеренията си или аз да ги променя вместо теб. Изборът е твой — рече в заключение той.

Излезе от стаята разстроен. Тони бе най-влудяващото, най-опърничавото същество, което бе срещал. Обичаше я. Какво, по дяволите, искаше тя от него? Невъзможното, ето това искаше! Как можеше да промени миналото? Реши, че има нужда от помощ.

Намери Роз в стаята за закуска. Тя се запъти веднага към него.

— Адам, толкова съм ти благодарна. Спаси живота и на двамата. Благодаря ти от цялото си сърце.

— Роз, трябва да поговориш с нея. Не иска да има нищо общо с мен.

— Оправи ли нещата с Ив?

Савидж я погледна в очите.

— Разбира се, че ги оправих. Като че ли можех да се оженя за Антония, без да уведомя Ив за намеренията си.

— Адам, Антония мисли, че си бил влюбен в майка й. Още като дете тя трябваше да заема вечно второ място по красота след майка си.

— Та това е абсурдно! Ив никога няма да може да бъде и наполовина толкова жена, колкото Антония. Не съм обичал Ив. Просто мислех, че тя би била подходяща за Идънуд. А и Ив със сигурност не ме е обичала.

— Знам, Адам. Мисля, че дъщеря ми е способна да обича само себе си.

— Трябваше да кажа на Антония, но не исках да я наранявам. Какъв глупак съм бил, да мисля, че ще мога да го запазя в тайна от нея.

— Да, богатият ти опит с жените трябваше да ти подскаже, че Ив ще стори всичко възможно дъщеря й да научи. — Очите й гледаха развеселено; мъжете наистина знаеха толкова малко за онова, което ставаше в главата на една жена. — Дай й време. Сигурна съм, че Антония те обича отчаяно. След няколко месеца ще дойде на себе си.

Младият мъж прокара разсеяно пръсти през косите си.

— Роз, не разполагаме с толкова време. Тони е бременна. Разбрах това едва снощи, когато я превързвах.

Лейди Рандолф постави длан върху ръката му.

— Сигурно имаш да правиш доста неща. Остави поне това на мен.

Леопардът кимна.

— Трябва да открия следите на един чакал.

Розалинд влезе при внучката си, последвана от слугиня, която носеше вода и превръзки.

— Идвам да видя пораженията.

— Роз, не. Сама ще се справя — заяви твърдо младата жена.

— Глупости! Не се дръж така, сякаш си първата жена, която чака дете. Първата бях аз!

— О, Роз, винаги ме разсмиваш. А не би трябвало да се смея; целият ми свят се разби на парченца.

— Антония, в този свят ние или се смеем, или плачем. Във всеки случай очакването на дете е повод за празнуване, а не за траур. Разбира се, раждането на дете извън венчило е противно на общоприетото. А ако пък имаш близнаци, клюкарите направо ще празнуват.

— О, Боже, не говори такива неща! — възкликна Тони.

Защо подобна мисъл изобщо не й бе минала през ума?

— Чакай да те погледна.

Антония се излегна и помогна на баба си да махне превръзките. Раните бяха грозни, но лекарството вече бе започнало да действа. Затова сега не изглеждаха по-зле от обикновени, макар и дълбоки, драскотини.

Роз ги проми внимателно и ги подсуши.

— Вече са започнали да хващат коричка. Мисля, че трябва да ги оставим на въздух. Какво ще кажеш?

— Струва ми се, че си права както обикновено — отговори внучка й.

— В такъв случай мисля, че е най-добре да се омъжиш за Индиън Савидж. Той е прекалено богат улов, за да го оставиш да ти се изплъзне.

— Не го обичам заради парите му!