Вирджиния Хенли - Прелъстен

Багажът, приготвен от господин Бърк, я чакаше в каютата. Антония скри козметичните средства под дрехите на Антъни. Радваше се, че не й се налага да дели с някого каютата.

Когато на вратата й се почука, тя помисли, че това е настойникът й. С изненада видя готвача с поднос в ръце.

— Нареждане на капитана. Тъз вечер ни трябва да съ моткаш в кракат’ни, момко.

Тони махна перуката и ботушите и се излегна върху хамака, като поддържаше подноса. В него имаше десетина едри скариди и варени пресни картофи, полети с масло и лимонов сок. Салатата от спанак и лук бе залята с оцет и ухаещо на билки олио. Вечерята бе много вкусна. Този факт я изненада, тъй като Максуайн имаше вид на човек, способен да сготви само някаква помия.

Докато се наслаждаваше на храната, се запита как щеше да прекара нощта в хамака. Стана така обаче, че заспа още преди да е привършила вечерята си.

На сутринта стана, изпълнена със страх от работата, която я очакваше. Среса назад черните си коси, обу ботушите и излезе на палубата.

Смая се от факта, че се намираха в някакво пристанище. Адам точно се връщаше на кораба. Очите й се разшириха, когато видя, че бе облечен с доста груби дрехи и не бе избръснат.

— Не може да сме пристигнали във Франция.

— Разбира се, че сме пристигнали. Не забравяй, че пътуваме с клипер. А това е Булон.

И той кимна към простиращия се пред тях град. Тони бе готова да чуе заповедите му. Те обаче съвсем не бяха това, което очакваше.

— Отивай да се приготвиш, преди обяд ще бъдем в Хавър. Ако все още възнамеряваш да купуваш парижки модни стоки, в хавърските складове можеш да намериш всичко, което ти трябва. Мисля, че е най-разумно да дойда с теб, за да ти помогна при избора на бельото и корсетите. Представата ти за онова, което жените обичат да слагат под полите си, не е по-голяма от познанията ти по въпроса какво предпочитат под чаршафите.

— Ще бъдеш изненадан — отвърна сухо девойката; в този момент го мразеше заради богатия му сексуален опит. — Къде беше?

— По дяволите, какво те интересува? — Впери ледения си поглед в нея.

— Просто съм любопитен — промърмори.

— Бях на разузнаване. Всъщност тези дни Франция не е най-подходящото място за стоене.

Следобедът в складовете бе един от най-приятните, който бе прекарвала в живота си. Ако само можеше да избира дрехите за себе си, тогава вече щеше да се почувства като в рая. Внимаваше да не позволи на настойника си да забележи изпълнения й с копнеж поглед, когато разглеждаше стоките. Очите й светваха при вида на великолепните материи, от които бяха ушити роклите и бельото; те можеха да се видят във всички цветове на дъгата. Когато Савидж я посъветва да вземе по две дузини от всяко нещо, Антония поклати глава и обясни, че жените обичат да обличат неща, които не притежава никой друг. Това бе въпрос на търсене и предлагане. Един модел щеше да струва десет пъти повече, ако беше уникат, отколкото ако се предлагаха още десетина като него.

Постепенно Адам се убеди, че повереникът му имаше безкрайно по-голямо търпение от него при избора и покупката на шапки, чадъри за слънце, обувки, трикотаж и ръкавици. Когато младият Лам се отправи към натъпкания до тавана с перуки склад, настойникът му се възпротиви с думите, че в Индия и Цейлон било прекалено горещо за такова нещо и че там дамите само пудрели косите си.

— О, тези не са за Индия, а за Лондон. Би трябвало да си наясно, че глупавите робини на модата като Джорджина и графиня Оксфорд са готови да си издерат очите заради тези смешни френски творения.

Антония умишлено спомена имената на две от жените, с които Адам имаше връзка.

Савидж от своя страна я научи как да прави разменна търговия, как да се пазари и да смъква цената. А после гарантира, че стоката ще се озове на кораба за по-малко от час, ако откажат да платят, преди да им бъде доставена в трюмовете.

Щом се озова в каютата си, Тони свали сакото и го окачи в гардероба. Тази нощ под палубата й се струваше топло и задушно, затова обу белите панталони, които й бе дал Джон Бул. Запита се кой щеше да пере дрехите й на кораба. Разбира се, че щеше да прави всичко това сама. Нещо повече, щеше да бъде щастлива, ако не се наложеше да пере и нечии други ризи и бельо.

Взе празната кана и се запъти към палубата, за да я напълни от някоя от бъчвите. И видя настойника си да напуска клипера, облечен в груби моряшки дрехи. Огромните размери правеха вида му още по-заплашителен. Той приличаше на истински главорез. Онова, което се готвеше да върши, очевидно беше опасно, незаконно и вероятно — престъпно. Савидж определено имаше своите тъмни страни и бе напълно способен както да наруши законите, така и да извърши престъпление, ако това щеше да му донесе изгода. Младата жена си каза, че тя също бе замесена в нещо незаконно, каквото бе представянето й за нейния брат, макар да знаеше, че не е същото.