Вирджиния Хенли - Прелъстен

Докато носеше плячката си към леглото, Адам Савидж изпитваше силно желание. Кръвта сякаш започна да тече по-бавно във вените му; усещаше пулсиране в гърдите, в слабините, дори в стъпалата си. Членът му бе така втвърден, че му бе трудно да изкачва стълбите.

Черните й коси се бяха разпилели като водопад върху ръката му. Зелените й очи бяха широки, бездънни езера. Щеше да ги наблюдава как потъмняват от желание, как се замъгляват от страст, как горят от сладострастие, разпалено от него самия, а след това просветляват и добиват замечтан вид от приятна отмала.

Уханието й бе опияняваща смес от аромат на виолетки и на жена. Искаше му се да я вкуси, но си нямаше доверие.

Антония се бе вкопчила в него така, сякаш желанието й бе не по-малко от неговото, и това го пришпорваше още повече. Когато я постави върху широкото легло, забеляза ужасения й вид и си даде сметка, че тя се страхува. Гърдите му се свиха от нежност. Седна до нея и с взря в лицето й; тя лежеше съвсем неподвижно. Взе дланта й в своята.

— Скъпа моя, от акта ли се страхуваш или от мен?

— Не… не знам — отвърна му едва чуто.

— По малко и от двете, предполагам — промърмори Адам.

— Ти… изведнъж ми се стори опасен.

Леопардът повдигна рамене.

— Нямаше да си играеш с огъня, ако не искаше да се изгориш.

Антония не бе забравила какво й бе казал той във Венеция: че няма да разкъса химена й, тъй като времето е недостатъчно. Тази вечер обаче времето не беше проблем.

— Адам, последния път, когато бяхме заедно, беше най-прекрасната нощ в живота ми. Можеш ли да направиш това отново?

— Мога да опитам — прошепна той и докосна бузата й. — Миналия път ти отказах, а на теб ти се искаше и ти се струваше, че ще умреш, ако не го направя. Сега пък знаеш, че ще стигнем до края, и вече не си толкова сигурна, дали го искаш.

Ъгълчетата на устата й се извиха нагоре, а по тялото й премина приятна тръпка. Начинът, по който я гледаше, сякаш се готвеше да я погълне, я караше да се чувства по-красива и желана от другите жени.

Младият мъж съзнаваше, че ще трябва да поукроти бушуващия в него огън, докато успее да разпали нейния до такава степен, че да изгори и последните й тревоги и страхове. Подпря се на ръце и се надвеси така, че устните им да се докоснат.

— Доколкото си спомням, ти забраних да носиш повече тези мъжки дрехи. Ти обаче умишлено гордо показваш красивите си крака, за да предизвикаш както гнева, така и страстта ми.

Докосна отново устните й.

— Успях ли? — попита едва чуто тя.

— Възбуден съм — отговори дрезгаво Савидж, като този път прокара езика си по устните й. — Ще ти сваля гащичките, но още не знам дали за да нацелувам, или да понапляскам задничето ти.

Сърцето на Антония трепна при тези думи; дори само близостта му бе достатъчна да я развълнува. Отвори уста, за да отвърне на закачката му и той се възползва от това. Дълбоката целувка все едно, че я дамгоса като негова. Подейства й толкова възбуждащо, че й се прииска да му бъде робиня и да изпълнява всичките му прищевки, колкото и покварени да са те.

Адам се изправи, без да отделя очи от лицето й. Тя проследи ръцете му, когато той свали ленената риза и бричовете си. Зелените й очи се разшириха от удоволствие при вида на великолепната му голота. Той със сигурност бе най-възхитителният мъж, който природата бе създала.

Взираше се с благоговение в този прекрасен представител на мъжкия род. Копнееше да се озове гола до него, да притисне тялото си в неговото, мечтаеше устните им да се слеят.

Младият мъж свали обувките й с високи токчета и затаи дъх в очакване, докато смъкваше момчешките панталони от дългите й стройни крака. Отдолу тя не носеше нищо и той бе възнаграден да зърне розовата кожа под черните къдрици между бедрата й. Докато махаше корсажа, погледът му все така не се отделяше от лицето й. Мазолестите му палци обаче започнаха да правят въртеливи движения около нежните връхчета на гърдите й заради удоволствието да ги почувства как настръхват. Очите им потъмняха от желание.

— Очите ти са сини като Бискайския залив — промълви Антония.

Винаги щеше да му казва тези думи. Те щяха да го подканят да я люби. Лек трепет премина през гърдите, корема и бедрата й.

Той се отпусна върху нея и тя изохка. Завря лице във вдлъбнатината до гърлото му, като вдъхваше, вкусваше, целуваше кожата, която помнеше много добре и за която копнееше непрекъснато след Венеция.

Савидж прокара пръсти през косите й, след това обхвана лицето й в дланите си и го повдигна. Целуна я нежно, бавно и между целувките шепнеше любовни слова.