Вирджиния Хенли - Прелъстен

Ръцете й галеха раменете му. Чувстваше възбудения му член да се притиска, твърд като мрамор, в мекия й корем. Протегна длан да го погали и се изненада от размерите му. Отдръпна се леко, за да го види.

Не можеше да повярва, че нещо толкова дълго и дебело може да се помести в тялото й. Припомни си как не бе устояла на изкушението да поеме гладката главичка в устата си. Бе искала да го почувства в себе си и устните й без усилия се справиха с големите му размери. Понечи да се приближи до него и сега; имаше нужда да го вкуси, да го усети как потръпва под езика й. Леопардът обаче я притегли обратно към лицето си.

— Не, скъпа, не тази нощ.

Горещата му уста проправи огнена пътечка надолу по шията й. Мазолестите му длани претеглиха гърдите й и ги повдигаха към устните му, така че всяка една да получи дължимото. Първо целуна гордото връхче, после го облиза, пробяга с език няколко пъти около него и накрая го засмука, сякаш искаше да откъсне сочна череша от дръжката й. С мъка се удържа да не я захапе, толкова вкусна беше.

Антония гореше от желание; струваше й се, че този мъж я подлудява.

— Моля ти се, моля ти се — шепнеше тя. — Моля те, не ми причинявай такава болка.

— Скъпа моя, освободи се от страховете си. Ще бъда търпелив и мил с теб… сега.

— Защо не винаги?

Савидж поклати глава.

— Само този първи път. Когато любя, аз съм див, необуздан, дори жесток. Моята любов ще бъде бурна като ураган, нажежена до бяло, луда от желание да проникна в теб, да проникна до дъно. Скъпа моя, ти самата си толкова невъздържана, че се съмнявам да имаш нужда да бъда нежен с теб повече от един път.

Очите й пламнаха от страстта, възбудена от думите му. Той разтвори краката й и прокара пръсти през копринените къдрици. Когато Антония започна да надига хълбоци и да издава несвързани възклицания, младият мъж пъхна пръстите си в нея, за да я раздразни така, че да се навлажни. После коленичи между бедрата й, доближи члена си и натисна с него. Стегнатите мускулчета около отвора й поеха и притиснаха върха на фалоса му.

Адам не продължи с натиска си, а сля устни с нейните и съсредоточи любовните си усилия там, като й показа с езика си точно какво щеше да направи след малко и с мъжкото си оръжие. Опиянена от целувките му, Тони не почувства болка, когато започна да го поема все по-навътре. Той вече бе навлязъл наполовина, а тя усещаше само щастие, че най-после се бе съединила с възхитителното му тяло.

Езикът му проникна дълбоко в устата й и тя изпита внезапно неистов глад за него. Ноктите й се забиха в раменете му, а краката й се обвиха високо около кръста му.

Леопардът галеше устните й със своите, докато обмисляше как да постъпи по-нататък с девствеността й. Беше я възбудил до такава степен, че тя го ухапа. Той също не можеше да се сдържа повече.

Когато проникна в нея, тя извика и заби до кръв ноктите си в тялото му. Той замря за момент в очакване болката й да стихне.

Младата жена се чувстваше дотолкова изпълнена от него; страхуваше се, че ще се пръсне. Той обаче застана неподвижно и малко по малко тя си даде сметка, че може да понесе това и дори започна да й става приятно да го усеща в себе си. Това й даваше невероятно надмощие над него. Постепенно осъзна, че Адам шепнеше нещо в ухото й. Казваше й колко гореща и стегната я чувства. Думите му бяха интимни, еротични, изкушаваха я да сподели страстта му и да изрази докрай женската си чувственост.

Струваше им се, че се изгарят един друг. Най-накрая, когато никой не можеше да понася повече това мъчение, той се раздвижи. Зелените й очи се отвориха от изненада и се сляха с леденосиния му поглед. Той бе пуснал дълбоко котва и създаваше прекрасни и същевременно мъчителни усещания и за двамата, докато я подчиняваше на изумителното си тяло.

Дишането им бе учестено, любенето — толкова жарко, та им се струваше, че ще се разтопят. Около гърдите и раменете им се увиваха дълги черни кичури, които не принадлежаха на нея или на него, а и на двамата. И тогава нощта експлодира. Антония извика отново, този път от удоволствие.

Младият мъж изстена дрезгаво, докато се изливаше в нея. Стисна я в ръцете си, сякаш не успяваше нито да се приближи достатъчно близко, нито да проникне достатъчно дълбоко в нея. Притисна я към тялото си. Очите й станаха по-светли и замечтани и най-накрая се затвориха, а тя се понесе някъде между небето и земята.

Савидж се замисли за онова, което бе направил. Не можеше да върне нещата. Колкото и безсрамно да звучеше, но не съжаляваше. Тони бе много млада, но възрастта нямаше нищо общо със станалото. Двамата си подхождаха. Обществото несъмнено щеше да бъде скандализирано от интимността между един настойник и неговата повереница, но се съмняваше, че щеше да ги отлъчи от редиците си. Той бе прекалено богат, а тя — с твърде знатен произход, за да бъдат сериозно порицани. Във всеки случай той едва ли би се тревожил за мнението на така нареченото висше общество, ако не бе Антония. Изпитваше неистово желание да я защитава. Тя самата обаче бе достатъчно дръзка, за да се вълнува от подобен проблем. Сега, след като познаваше Тони, се ужасяваше само при мисълта, че едва не се бе оженил за Ив.