Вирджиния Хенли - Прелъстен

Младата жена се притисна към него. Той целуна нежно къдриците по слепоочието й. Лицето й бе озарено от новия, току-що придобит опит, очите й блестяха като смарагди — най-после бе извършила толкова дълго забранявания акт. Забелязаха едновременно струйката кръв между бедрата й. Адам протегна ръка, за да я избърше, преди тази гледка да я е разстроила, но тя го хвана бързо за китката и приближи пръстите му към гърдите си; искаше да разнесе кръвта по голата си плът, все едно, че оставяше печата си върху й. Печат, който я изпълваше с гордост.

Погледът й се плъзна надолу по тялото му и когато стигна до фалоса, той вече бе започнал да се втвърдява отново. Протегна пръст към окървавената главичка, после размаза кръв по гърдите край сърцето му.

— Посвещавам те и те кръщавам с благородното име Савидж.

Той я сграбчи и двамата се търкулнаха в леглото, като се смееха и хапеха лекичко, отдадени на бурна любовна игра. Преди падането на нощта успяха да се изтощят един друг и потънаха в дълбок сън.

Тони се събуди на зазоряване, но не посмя да отвори очи. Божичко, какво бе сторила? Всичко, отговори си сама и се изчерви до корените на косите си. Когато Адам я погледнеше с леденосините си очи, щеше да умре, ако забележеше в тях дори намек от презрение.

Любимият й даде знак, че се е събудил, с милувки. Тя отвори очи и го видя над себе си. Целувката му й напомни за снощната страст. Осъзна колко се нуждаеше от доказателство, че не само бе останала в съзнанието му, ами го изпълваше цялото.

След като я люби, Савидж не я остави да се понесе към рая, ами я вдигна на ръце и я понесе към стаята й в кулата.

— Искам да бъдеш в твоето легло, когато госпожа Кени донесе водата за банята ти. Не желая да скандализираме прислугата. Не мисля, че все още е убедена, че си жена, а не мъж.

Пръстите й се вплетоха в дългата му черна коса и го придърпаха буйно към нея.

— Ти обаче си убеден — заяви тя с увереността на жена, започнала да съзнава силата си.

Устата му се сля с нейната; цялото й тяло омекна дотолкова, че не остави у нея и сянка на съмнение кой беше господарят.

Адам се изненада, когато Антония слезе за закуска. Носеше утринна рокля, избродирана с незабравки. Буйните й черни къдрици бяха хванати със синя панделка. Масата ги разделяше, но не им попречи да се любят с поглед. Не беше за вярване, че за невинната хубавица насреща му не бяха тайна нито шмекериите на картоиграчите, нито бордеите. Тони бе готова на всякакви луди предложения и младият мъж си даде сметка, че това засилва привлекателността й.

Усмивката му накара сърцето й да се преобърне — рядко се случваше лицето му да изгуби мрачния си, затворен вид. Тя бе заразителна и Антония също се усмихна. След малко вече се смееха на глас, докато си припомняха всички безобразия, които бе извършила, представяйки се за брат си.

Разгледаха заедно замъка, а след това по тайната стълба излязоха в градината. От цветята се сипеше прашец и превръщаше въздуха в уханна мъгла.

Младата жена се подпря на рамото му, а ръката му я обгърна през кръста.

— Нека си обещаем да се върнем през есента, за да оберем плодовете.

Савидж я притисна към тялото си. Той вече бе откъснал плода.

В ранния следобед се отправиха към реката; там, под дърветата, стоеше закотвена плоскодънна лодка. Савидж взе оставената в нея въдица.

— Я да опитаме дали ще успеем да хванем сьомга.

— По дяволите риболова! — възкликна Антония, която бе седнала на един камък, за да свали обувките и чорапите си. — Вече не съм длъжна да се отдавам на тези проклети мъжки занимания!

— Аз ще ловя, а ти можеш просто да изглеждаш красива.

Младият мъж се отпусна на земята, подпрял гръб в един пън.

Тони повдигна поли, за да потопи краката си във водата. След малко ги повдигна още.

— Ако поразголиш още малко изкусителните си дълги крака, ще се озовеш по гръб върху тревата — пошегува се Адам.

— Ти риба ли ловиш или се хилиш похотливо?

— И двете — усмихна се още по-широко той.

— Ти ми каза да изглеждам красива — отвърна Антония и извади крака от водата, но продължи да държи нагоре полите си.

— Ела тук!

С желание се подчини на командата. Ръката му погали слабия й прасец, после се плъзна по бедрото й.

— Ах, безсрамница, не си си сложила гащи.

— Знаех си, че няма да ти бъде нужно много време, за да откриеш тайната ми — пошегува се тя.

Младият мъж я придърпа в скута си, забравил за въдицата и ръката му се засуети под полата, изучавайки меките й закръглени форми и влажни отвори.