Вирджиния Хенли - Прелъстен

Усмивката на младия Лам стана по-широка.

— Защо не още тази нощ?

— Ами, би трябвало да посрещна Тони. Бих могъл да заведа Анджела на вечеря в „Проспект ъф Уитби“.

— Имам по-добра идея. Защо аз да не посрещна братовчед си, а ти да отведеш Анджела на някое място, което ще „угоди по-добре на фантазиите й“? Всъщност защо изобщо не изчезна още преди да се е появила?

— Изключително цивилизована постъпка от твоя страна — да ми я заемеш за една нощ — изрече Савидж.

— За какво са приятелите? — отвърна великодушно Бърнард. — Кое е името на кораба на Тони?

— „Червеният дракон“.

Анджела влезе в гримьорната и вместо изпълващия я с ужас Бърнард завари Савидж. Хвърли се щастливо на врата му.

— Адам! Колко се радвам да те видя.

Той свали ръцете й и без да ги пуска, я прониза със светлосиния си поглед.

— Ще те направя по-богата с пет хиляди лири, ако ми дадеш това, което желая.

Актрисата облиза нетърпеливо устни. Господи, та тя бе готова да му позволи всякакви перверзни безплатно.

— Всичко, което искаш — отвърна тихо тя.

— Искам информация, ангеле мой.

Младата жена примигна от изненада и усети как силните му ръце усилиха натиска си върху нейните.

— По какъв начин заслужи благоволението ти Бърнард Лам, след като няма и пукнат грош и е затънал до шията в дългове?

Госпожица Браун облиза отново устни, този път от страх. Знаеше, че трябва да говори истината.

— Той е наследник на имение и на титла, както знаеш.

— Да бъдеш наследник на някого, който е по-млад от теб, не е кой знае колко обещаваща перспектива.

Анджела прехапа устна. Лам беше жестоко копеле и тя не му дължеше нищо. Бе готова да се хване на бас обаче, че опасният мъж с леденостудените очи и разсеченото от белег лице, който стоеше пред нея, можеше да бъде безкрайно по-жесток, отколкото Бърнард бе мечтал да бъде.

— Непрекъснато стават инциденти — изрече дрезгаво тя.

— Това намек ли е, предположение или подмятане?

— Не — отговори младата жена и изпита облекчение, че ще може да си отмъсти. — Бърнард възнамерява да премахне братовчед си. Вече предизвика няколко инцидента, които се провалиха. Каза, че следващия път ще използва нож. Много е добър с ножовете.

И тя потръпна, неспособна да се въздържи, при спомена за заплахата му да използва острието между краката й.

Адам пусна дланите й и посегна към портфейла си. Беше разбрал страховете й.

— Ако разбере, че съм го натопила, и мен шъ мъ оправи — възкликна актрисата, като несъзнателно премина на жаргон.

Младият мъж повдигна брадичката й.

— Не ти ли предадох? Бърнард си взе довиждане. Тази вечер заминава в провинцията за много дълго време.

След излизането му Анджела се взира дълго време в невероятно голямата купчина пари. Ако Бърнард заминаваше за провинцията, то това явно не бе по негов избор.

Високата тъмна фигура слезе безшумно по стълбичката, а след това се залепи за стената на пристана на Уопинг и като че ли замръзна. Очевидно притежаваше безкрайно търпение. Малко по-нататък бяха пуснали котва няколко големи кораба. Светлините и гласовете от палубите се смесваха, а екипажът на един от плавателните съдове на компанията „Ийст Индиамън“ товареше последните си стоки.

Бърнард Лам забърза, щом зърна корабите; надяваше се, че жертвата му все още не е слязла на сушата. Очите му бяха вперени в надписите по корабите. Сянката го остави да я подмине, а след това, висока и заплашителна, се запъти подире му и стовари някаква тежка сопа на главата му. Адам Савидж едва се сдържа да не размаже черепа му.

Моряк индус се спусна по мостика и се приближи до тях. Без да каже дума, той се наведе и вдигна върху раменете си отпуснатото тяло, а след това се върна отново на кораба си. Не след дълго, Адам също се качи на „Червеният дракон“. До полунощ вече бе прегледал товарите във всички трюмове. Нареди на хората си да оставят Бърнард Лам на остров Мадагаскар.

Всички прекрасни неща, избрани от Антония по време на пътуването им до континента, бяха подредени грижливо в сухите трюмове. Корабът бе прекарал на един от лондонските кейове времето, през което неговият собственик се намираше в Ирландия. Савидж се радваше, че „Червеният дракон“ щеше да отплава със сутрешния отлив, непосредствено преди пристигането на Тони, тъй като в противен случай тя щеше да настоява да огледа всяка кутия и да се увери, че стоката й ще пристигне невредима.

Младият мъж поклати глава и се засмя тихичко на собствената си лудост. Колкото и неприятности да му бе създавала като мъж, то нямаше да бъде нищо в сравнение с онова, което го очакваше сега. Бе благодарен на Бога, че му се бе подчинила поне веднъж и бе останала в Ирландия два дни след него, за да може да се справи с наложителния проблем, наречен Бърнард Лам.