Вирджиния Хенли - Прелъстен

Останала сама в Ирландия, Антония се чувстваше изоставена. Валеше непрекъснато; все едно, че слънцето си бе тръгнало от живота й със заминаването на Адам. Сега, след като вниманието й не бе насочено изцяло към обекта на нейните желания, тя забеляза, че слугите я гледат с неодобрение. Това може би беше дело на въображението й, но й се струваше, че, образно казано, дори господин Бърк бе отстъпил крачка от нея и помежду им се бе образувала благоприлична дистанция, от която лъхаше хлад.

Дъждът не спираше, така че тя не можеше да излезе да се разходи. Опитваше да се разсее, като обикаля из празните помещения на древния замък. Влезе в стаята на Адам и се приближи до прозореца, от който се разкриваше гледка към скалата. Увиснала между небето и земята, така я бе оставил той.

Антония отиде да потърси господин Бърк.

— Приготвям багажа си. Тръгвам днес.

— Да, милейди.

— Не съм хукнала след него — изрече предизвикателно.

— Надявам се да е така, милейди.

Струваше й се, че икономът подчертава скандалното й поведение, като се обръща към нея по този официален начин.

— Няма да ме гледаш с такова презрение, когато стана лейди Блакуотър!

Върху лицето му се изписа изненада.

— Кога ще бъде венчавката, милейди? — попита учтиво.

— Антония, слава Богу, че се върна! — възкликна баба й.

Сърцето на младата жена се сви. Какво ли се беше случило?

— Имаме писмо от Антъни! — възкликна Роз.

— Антъни? — едва успя да промълви Тони.

— О, скъпа, той не се е удавил, както предположихме. Жив е. Какво лошо момче, да не ни уведоми толкова време.

— Как… къде?

— Ето, прочети сама, скъпа!

Ръцете на Антония трепереха като разлюлени от вятъра листа, докато разгръщаше страниците с посланието на брат си, за да го погълне на един дъх.

— Мили Боже, той е в Цейлон с майка!

Краката й се подкосиха от облекчение и тя се отпусна върху брокатеното канапе. Започна да чете изумителната история за това, как брат й бил спасен от екипажа на един от корабите на „Ийст Индиамън“, който бил на път за Мадрас, Индия.

Накараха ме да работя, за да заслужа храната и превоза си и в началото това едва не коства живота ми. Не след дълго разбрах колко лесно, лишено от всякакви трудности съществуване бях водил дотогава. В крайна сметка се оказа, че това бе най-хубавото, което е можело да ми се случи. По времето, когато пристигнахме в Индия, изпитанията вече ме бяха превърнали в мъж, а това бе добро дошло, тъй като не беше никак лесно да стигна до Цейлон без пукнат грош в джоба си. Измина почти половин година от деня, в който вълните ме отнесоха от борда на „Чайка“, а за да достигне до вас на Кързън Стрийт, това писмо ще пътува два или може би дори три месеца. Надявам се, че не сте се тревожили прекалено много за мен. Цейлон е изумителен. Иска ми се да бяхте и вие тук.

Антония скочи, като едновременно плачеше и се смееше. Двете жени се прегърнаха.

— Надявал се, че не сме се тревожили прекалено много за него! — От обятията на баба си Антония се хвърли в ръцете на господин Бърк; студенината помежду им се бе стопила. — Само да ми падне, ще го смачкам. Трябвало е да го удушат при раждането.

Икономът напълни три чаши с шери, за да отпразнуват щастливото събитие, а Роз го целуна.

— Това означава не само че отново си имаме Антъни, ами и Антония. Моля ти се, иди да изгориш онези отвратителни панталони, с които се разхождаше в продължение на толкова месеци.

Тони се усмихна. Не всички мислеха, че панталоните й са отвратителни.

— Нямам търпение да съобщя на Адам! О, права бях да не казваме на мама, че Антъни се е удавил. Помисли само колко мъка й спестих по този начин.

Роз остави чашата си.

— Скъпа, вече не можеш просто така да наминеш у един джентълмен, както правеше Тони. Халфмун Стрийт е ергенско жилище. Ще трябва да изпратиш съобщение и да се движиш с придружителка.

— Жените влизат и си излизат от Халф-мун Стрийт така, сякаш е обществена баня. Половината лондонски графини и дукеси посещават непрестанно това място.

— Но те са омъжени, Антония. Те не са зависими от строгия морален кодекс, задължителен за една невинна, неомъжена млада дама.

— Може да не съм омъжена, Роз, но не съм невинна. Господин Бърк със сигурност ще го потвърди, щом останете сами. Какъв е смисълът да се залоства вратата на конюшнята, след като конят е избягал? А ако мислиш, че ще позволя на лицемерните обществени ограничения да ме спъват, след като вече съм се радвала на пълна свобода, жестоко се заблуждаваш.