Вирджиния Хенли - Прелъстен

Силните му ръце обхванаха, тънкия й кръст, за да я придърпва назад, към себе си. Ефектът беше неописуем. Виковете й се сляха с ниските му, дрезгави стенания. Страстта им бе жарка и дива. Антония заби нокти в чаршафа и го раздра, когато и двамата едновременно стигнаха до оргазъм. Адам се отпусна отгоре й, а вълните от тръпки заливаха една след друга телата им. Щом и последният прекрасен спазъм отмина, той се търколи заедно с нея, така че двамата се озоваха на една страна. Едрото му тяло обгръщаше нежно нейното.

— Боже, Тони, толкова много те обичам, как можеш да помислиш дори за момент, че ще погледна към друга? Ти си моята жена.

Истината ли й казваше или онова, което й се искаше да чуе? Караше я да се чувства така божествено, че в този момент й бе все едно.

Младият мъж погали косите й.

— Това, което имаме с теб, е рядкост.

Пое си дълбоко, пресекливо дъх, когато дългите й крака се допряха до неговите. Сравнена с другите жени, тя бе като прекрасна кристална чаша до груби стъклени буркани.

Антония се протегна блажено, без да се отделя от него; не й се искаше да излиза до края на деня от прекрасния пашкул, в който я бе обгърнал. Ръцете му галеха корема й там, където щяха да растат децата му. Внезапно смръщи вежди. Ако продължаваше така, семето му щеше да покълне в нея, преди да успее да уреди нещата.

— Казах ти да останеш в Ирландия до събота, а след това да дойдеш при мен в Идънуд. Защо пристигна сама на Халфмун Стрийт?

Младата жена изведнъж си припомни защо бе дошла. Без да се измъква от обятията му, изрече:

— Дойдох да ти съобщя нещо невероятно.

Устата му се сля с нейната и тя се отдаде на огнените целувки. Най-после й даде възможност да си поеме въздух.

— Брат ми Антъни е жив!

Той седна рязко.

— Това шега ли е?

— Не, не, жив е. Не се е удавил. Получихме писмото му. Не е ли прекрасно това?

— Наистина е прекрасно. Но какво, по дяволите, е правил през всичкото това време? Та той изложи на риск живота ти.

— О, Адам, не се ядосвай. Не е нужно да се тревожим повече заради Бърнард Лам. Аз съм в безопасност, Лам Хол е в безопасност и Антъни не е застрашен от него. Той е в Цейлон с мама!

— Мили Боже, не мога да повярвам! — възкликна Савидж. — Належащата работа, заради която те оставих в Ирландия, бе да се разправя с братовчед ти. Положих големи грижи, за да го премахна от страната. Самочувствието ми е леко накърнено, че вече не се нуждаеш от моята защита.

Антония се изправи на колене до него и обгърна силния му врат.

— Адам, винаги ще се нуждая от твоята защита.

Леопардът се усмихна криво.

— Доста трудно ще ми бъде да те предпазя от самия себе си.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш?

— Имам предвид, че не би трябвало да бъдеш тук. Просиш си скандала и правиш това вече от месеци насам. Репутацията ти е много важна за мен.

— Щом репутацията ми е толкова важна, защо ме отнесе в леглото си в мига, в който прекрачих прага на дома ти?

— Това е неизбежно, щом си дошла тук сама.

Думите му я нараниха. Реши също да го нарани.

Вдигна рамо и отмести полупрозрачните смарагдови завеси на леглото.

— Щом не желаеш да ми бъдеш повече любовник, тогава ще си намеря друг.

Той се озова в миг до нея и я сграбчи грубо. Младата жена впери поглед в леденосините му очи. Белегът на лицето му го караше да изглежда заплашителен.

— Ще го удавя в собствената му кръв. Аз бях пръв и ще бъда последен! Ти принадлежиш на мен, Тони. Онова, което е мое, не го давам на друг. — Впи устни в нейните и я беляза отново като своя жена. — Можем да бъдем заедно в Идънуд само през почивните дни. Моите слуги пазят тайните ми. Никой в Лондон няма да разбере. Всъщност предпочитам да се прибереш в Лам Хол. Лондон не е подходящо място за една млада дама.

Антония го изгледа невярващо.

— Какво, по дяволите, не му е наред на Лондон?

— Той е помийна яма!

Младата жена присви очи.

— И кой може да знае това по-добре от теб самия? Ти ще затънеш в нея, докато аз стоя затворена вкъщи и по цяла седмица се правя на добро момиче, а после като награда ще ми позволяваш да бъда непослушна през уикендите. Ти си само един проклет лицемер, това си ти! — извика тя. — Нямам намерение да напускам Лондон, докато не натоваря стоката си на „Червеният дракон“.

— „Червеният дракон“ вчера отплава за Цейлон заедно с безценния ти товар.

— Копеле такова! — изруга и вдигна ръка, за да го удари по лицето.

Той я хвана за китката и я изви болезнено. Погледът му се спря върху устата й, след това слезе по-надолу.