Вирджиния Хенли - Прелъстен

Заговори пръв, както бе редно. Дълбокият му глас му прозвуча решително:

— Антония, тази вечер ще поставим ново начало на нашите отношения. Познаваме се прекалено добре, за да бъдем официални, затова се надявам, че общуването няма да бъде проблем за нас.

Повереницата му насочи вниманието си към него с надеждата, че романтичната атмосфера и примамливият корсаж, който обещаваше всеки момент да разкрие част от гърдите й, щяха да свършат своята работа.

— Моля те да ми простиш за изискванията ми към теб, когато мислех, че си лорд Антъни Лам.

Изчака учтиво за някакъв отговор, но тя само натопи лъжица в супата си и го загледа със замечтаните си зелени очи.

Искаше й се да му каже, че приема извиненията му. Знаеше обаче, че думите й щяха да подпалят истински огън. Адам Савидж несъмнено беше от хората, които рядко се извиняват.

— Отсега нататък трябва да пазим ревниво репутацията ти. Вече обясних на госпожа Кени, че си пътувала дотук в мъжки дрехи, за да не предизвикваш клюки, тъй като не си имала жена за придружител.

Антония се усмихна. Първо бе мъж, сега пък — жена.

Докато наблюдаваше прекрасното лице и разголените й рамене, Адам се чудеше за какво ли си мислеше тя в този момент. Имаше вид на човек, който знае нещо, неизвестно за него самия. Направи грешката да погледне към устата й и заключението му бе бързо и ясно. Устата й бе създадена за любов.

Членът на настойника й вече бе твърд и пулсиращ. Савидж се размърда лекичко, за да освободи опънатия върху слабините си панталон. Опитваше се да потуши желанието си, но то се разгаряше все повече и излизаше извън неговия контрол, тъй като точно в този момент си спомни как бе целувал чувствената й долна устна. Вече беше загубил апетит към ястията; беше гладен за нея.

Изкашля се и изрече:

— Когато се върнем в Лондон, ще направиш дебюта си в обществото като лейди Антония Лам. Ще обясниш, че си била на гости у приятели в провинцията. Аз ще се погрижа да се разчуе, че лорд Антъни Лам е заминал за Цейлон.

Тони го наблюдаваше, без всъщност да го слуша, докато той се опитваше да внесе ред в нейния свят. С тази дълга черна коса и разсечено от белег лице, седнал в трапезарията на своя замък, той би могъл спокойно да бъде воин от друг век. Потръпна леко, когато си представи как бронзовото му тяло би я покорило и принудило да му се отдаде. Можеше да се отдава дълго на тези фантазии.

Адам Савидж захвърли салфетката си върху масата и отблъсна назад стола си, изчаквайки своята повереница да стане. Изглеждаше толкова уверен в действията си, че й се прииска да премахне тази самоувереност. Младият мъж се изправи след нея. Гледката, която се разкри пред очите му, го накара да се срасне с пода. С прекрасния и женствен златист тюлен корсаж тя носеше тесен панталон и обувки с високи токове. Момчешките панталони подчертаваха дългите й стройни крака и великолепното й закръглено задниче. Спомни си как бе обвила крака около кръста му и това го погуби.

Всичките му намерения да я омъжи за някой друг се изпариха. Тя беше негова. Щеше да я задържи за себе си завинаги.

Приближи се до нея и я грабна в обятията си. Гласът му бе чувствен като черно кадифе.

— Някои неща помежду ни останаха недовършени.

Антония обви ръце около здравия му врат, прокара пръсти в дългата му коса и потрепери. Облегна глава на широкото му рамо, заслушана в дълбоките, силни удари на сърцето му, докато я носеше към стълбището. Лененият плат на ризата му дразнеше нежната й буза. Затвори очи, замаяна от миризмата му.

Адам заизкачва стълбите, ръцете му я стиснаха по-здраво. Носеше я с такава лекота; радваше се на голямата му сексуална енергия, която след малко щеше да се излее върху нея.

Изведнъж я обзеха тревоги и свян. Ами ако не беше подходяща жена за Савидж? Погледна крадешком към лицето му точно когато влязоха в спалнята. Сините му очи я гледаха напрегнато, в тях видя едновременно огън и лед. Устните му бяха здраво стиснати и изглеждаха жестоки. Дъхът на Тони секна. Никога досега не го бе виждала с такова изражение. Приличаше на сатир; не, по-скоро олицетворяваше жестокостта на див звяр, примитивен, необуздан. Приличаше на леопард.

Топлината, която се излъчваше от тялото му, я пареше. Мъжествеността му я бе обсебила. Ума си ли бе изгубила, че му позволяваше да я отнесе в леглото си? Той бе толкова мургав, плашещо мургав. Беше прекалено едър, прекалено стар за нея! Беше опитен, развратник, неморален, добре обучен в изкуството на прелъстяването, корупцията и греха.