Вирджиния Хенли - Прелъстен

Щом влезе в градината, забави несъзнателно стъпки, смутена от все още мрачното изражение на Савидж. Въпреки това не можеше да остане равнодушна на уханието на прекрасните цветя. Това бе толкова красиво кътче, създадено като че ли специално за влюбени. Очите й отново се изпълниха със сълзи при мисълта за онова, което би могло да бъде.

— Говорих с господин Бърк и разбрах, че искрено вярваш във вината на Бърнард Лам за смъртта на брат ти.

— Ти обаче не мислиш подобно нещо!

— Ще проуча въпроса. Надявам се си даваш сметка, че нямаше да имаш причина да се страхуваш от братовчед си, ако не се бе представила за своя близнак.

Ядът на Адам започваше да се пробужда отново. Беше ясно, че двамата не можеха да разговарят, без наоколо им хвърчат искри.

— Нямах избор. Нима си въобразяваш, че ще оставя всичко, което бе притежавал Антъни, в ръцете на този убиец!

— Млъкни! Няма да търпя наглостта ти.

Белегът на устата му придаваше мрачен и жесток вид. Леденият му поглед беше безмилостен.

Антония не обърна внимание на думите му. Беше я обхванало неспокойно, опасно настроение.

— Тъй като съм жена, дори не ми даваш свободата да се изкажа. Как желая Господ да ме бе създал мъж!

— Лъжлива кавгаджийка такава, нищо подобно не желаеш. Ти си жена до мозъка на костите си. Опияняваш се от факта, че си жена, и се възползваш от всичките дяволски оръжия на твоя пол, но като всички жени си алчна и искаш освен това да се възползваш и от привилегиите на мъжа. За теб всичко това бе просто една игра, която ти даваше възможност да се разхождаш в панталони, да говориш и правиш всички възмутителни неща, за които се сети дяволското ти мозъче. Да правиш на пълни глупаци всички мъже, които познаваш.

Тони отметна глава и гарвановочерните й коси се разпиляха в безпорядък върху раменете. Когато бе разгневена, тя определено бе най-пленителното създание, което беше виждал.

— Разбирам, че нямаш никакви скрупули — подразни я Адам.

— Аз ли нямам скрупули? Нямала съм скрупули! Кучи син! — Спусна се към него със стиснати юмруци и заудря с тях по широката му гръд. — Ти си този, който няма скрупули. Би направил всичко за пари, тъй като парите носят власт. Нарушаваш закона. Пренасяш контрабандно всичко забранено от закона, каквото и да е то. Следобедите си прекарваш в леглото на една или друга от важните лондонски дами, а нощите — в някой бордей. И ако ще си говорим за скрупули, ти току-що си купи титла, пъклен лорд Блакуотър!

Савидж отново кипеше от гняв. Това момиче успяваше да накара кръвта му да кипне. Хвана ръцете й и ги изпъна от двете й страни. Държа ги така, докато й говореше с опасен, спокоен тон:

— Този нелеп фарс изобщо не бе нужен, лейди Кучко. Единственото, което бе нужно да кажеш, за да запазиш безценното си имение след изчезването на брат ти, бе, че е заминал в Цейлон, за да утеши наскоро овдовялата ви майка.

Антония го наблюдаваше изумено. Колко просто. Защо, за Бога, не се бе сетила за това?

— Ще те освободя от безскрупулното си присъствие. Лондонските дами очакват завръщането на незадоволената ми мъжественост. — Белегът на устните му се изви подигравателно, когато размаха с широк жест ръка. — Моля, чувствай се свободна да се наслаждаваш на гостоприемството на Блакуотър Касъл. Аз трябва да се погрижа за пренасянето на контрабандна стока до Франция — заяви и това бе самата истина.

Адам Савидж влезе в Дънгарвън привечер и се качи на първия кораб, който щеше да отплава за Англия. Непрекъснато мислеше за лейди Антония Лам и нейните странности. Преживяваше отново и отново всяка мисъл, всяка дума от мига, в който я бе видял заспала върху хамака и бе разбрал, че Тони Лам не бе женствен младеж, а истинска жена.

Откритието го бе смаяло. Притесняваше го нещо, но не можеше да определи точно какво. Тъкмо когато решеше, че е съвсем близо до откритието, то му се изплъзваше.

Адам се връщаше към опитите си да направи мъж от своя повереник. Изохка, като се сети за нощта, когато я бе отвел пияна в дома й. Помнеше съвсем ясно как й бе подал лопата и бе наблюдавал как почиства конюшнята в Идънуд. Засмя се. Наистина бе мъжко момиче, за Бога, след като бе успяла да почисти няколко отделения.

Изчерви се при спомена как й бе наредил да легне в неговата койка, а след това бе накарал представителя на френските власти да повярва, че двамата са хомосексуалисти. Гневът на Антония след излизането на французина показваше ясно, че бе разбрала за какво бе намеквал. Въпреки това бе останала и се бе грижила за него през онази мъчителна нощ.