Вирджиния Хенли - Прелъстен

Слезе до реката, хвърли дрехите си и се гмурна във водата, за да охлади яда си. Антония беше негова повереница. Детето на Ив, което някога бе мислел да прави своя дъщеря. Тя обаче не беше момиченце, а голяма жена. Истинска чернокоса красавица с маниери и поведение на див ученик. Имаше нужда от един хубав пердах!

Беше го направила на глупак! Беше палил пурите й и й бе наливал уиски. Беше й позволил да гуляе в разпътна компания в Карлтън Хаус, да участва в състезания с файтони, да прави луди залози, и, Юда Искариотски, дори бе гледала как сътрапезниците й се облекчават в нощните гърнета!

Тази безсрамница бе нарушила всякакво приличие. Поведението й бе възмутително, отвратително, скандално. С всяка следваща минута Савидж свиваше все по-мрачно устни. И на всичко отгоре бе предизвикала един мъж на дуел. Безобразно поведение дори за един младеж, камо ли за млада дама. Трябваше да я отведе за известно време далече от страната. Пребледня, като се сети за циничните моряци, с които бе прекарала времето си на „Летящият дракон“. Максуайн, за Бога!

Адам излезе от студената вода. Прибра назад дългата си черна коса и облече ризата и панталоните. Сега вече можеше да се владее. Щеше да отиде и да обяви правилата пред лейди Антония Лам. Беше неин законен настойник, отговорен, за парите и морала й, за Бога. Ако случилото се се разчуеше, репутацията й щеше да бъде съсипана непоправимо. Уважаваните жени щяха да я изолират от своите кръгове, а мъжете щяха да започнат да й правят непристойни предложения. Никой джентълмен никога нямаше да поиска ръката й. Тя се намираше на ръба на пропастта. Не познаваше друга жена, която да се нуждае от по-твърда ръка.

Влезе решително в банкетната зала. Видя с известна доза задоволство, че стоеше на същото място, където я бе оставил.

— Антония.

Тони се обърна, съпроводена от шумоленето на зелената си рокля. Младият мъж не повярва на очите си. Тя пушеше пура! Спокойствието му излетя през комина. Пристъпи към нея, грабна пурата и я захвърли в огъня.

— Как смееш? — процеди той. — Ти си дама, не някоя пачавра!

— Ти си падаш по пачаври — заяви му дръзко.

— Млъквай! — изрева Савидж. — Аз съм ти настойник. Още една безобразна дума и ще те напердаша.

Тони се въздържа да не отвърне: „Няма да посмееш.“ Знаеше прекрасно, че Адам Савидж щеше да се осмели. Щеше да я нашиба така, че да не може да сяда цяла седмица. Очите й горяха като зелени пламъчета, но все пак сдържа езика си.

— Е, лейди Лам, сега ще обявя правилата, които ще трябва да съблюдаваш. Днес слагаме край на този маскарад. Никога повече не се дръж дръзко с мен, нито дори с дума или поглед. Никога повече не излизай без придружител. Никога повече не трябва да псуваш, да пушиш или да пиеш. С други думи, госпожице, ще бъдеш дама във всякакъв смисъл на думата.

— Никога вече!

— Какво каза?

Тонът му прозвуча заплашително. Младата жена побърза да отстъпи, като протегна напред ръце в стремежа си да отдалечи заплахата.

— Нямаш представа колко ужасно е да бъдеш дама! Като Антъни можех да ходя където си искам, да говоря каквото си ща. Да избирам приятелите си. Да се обзалагам. Да ям и да пия каквото ми дойде наум. Можех да бъда трезва като съдия или да се напия до забрава. Можех да цитирам Шекспир или да се посмея на някое цинично петостишие. Можех да стрелям по яребици или по полилеите в Карлтън Хаус. С други думи, като Антъни бях свободна. Свободна да избирам! Като Антония трябва да бъда превзета, благоприлична и учтива. Трябва да бъда дама. А да бъдеш дама значи да бъдеш затворница. Но не и свободна да избираш!

— Достатъчно! — нареди й. — Родена си дама и, кълна се в Бога, ще бъдеш такава поне докато съм ти настойник. Не разбирам как лейди Рандолф е могла да се съгласи на такъв срамен план.

Леденосините му очи бяха изпълнени с презрение.

— В такъв случай значи си голям глупак! Благодарение на усилията на Бърнард Лам кормилото на нашата платноходка се счупи по време на бурята. Той уби брат ми и неколкократно се опита да премахне и мен. В нощта преди да тръгна за Ирландия ме блъсна под колелата на една препускаща насреща ми карета!

Повдигна полите си и смъкна чорапа, за да покаже синините по бедрото си. Савидж се взря невярващо, поразен от безсрамието й. Божичко, краката й бяха толкова дълги, сякаш нямаха край. Облиза пресъхналите си устни.

— Прибирай се в стаята си, госпожичке.

Антония се подчини, съкрушена от факта, че и този път не й бе повярвал.