Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Коя, по дяволите, си ти? — попита той.

— Антония Лам, коя друга мислиш, че съм, по дяволите? — отвърна ридаейки тя и побягна към замъка.

Когато се озова в стаята си на върха на кулата, Антония трепереше. Ураганът помежду им бе започнал да се заражда още от онзи първи ден, в който Адам Савидж бе изгледал с неприкрито презрение лорд Антъни Лам. Междувременно бяха станали няколко сътресения от сблъсъка на техните характери, нажежили опасно атмосферата. Младата жена обаче чувстваше, че онова, което предстои да се разрази, ще е много по-страшно. Беше видяла лицето му. Не можеше да го определи с друга дума, освен като диво. Когато се разбеснееше, настойникът й беше ужасяващ!

Свали разкъсаната риза и извади една рокля. Косата падаше в безпорядък върху раменете й. Вратата се отвори с трясък. Савидж връхлетя в стаята. Антония се обърна, притиснала зелената рокля към голото си тяло и отстъпи крачка назад от яростта му. Той бе олицетворение на самия дявол! Усети горещината на адския огън и миризмата на сяра!

Младият мъж се готвеше да даде воля на гнева си, когато осъзна, че вече не е свободен да влиза така в спалнята й.

— На долния етаж, госпожице, когато свалите тези скандални панталони.

Завъртя се и тръшна вратата след себе си.

Тони се облегна върху гардероба; очите й бяха пълни със сълзи. Пое си дълбоко дъх, за да се овладее. Трябваше да се направи женствена и привлекателна, преди да слезе долу. Когато му обяснеше в каква безизходица се бе озовала, той щеше да я разбере. И щеше да изпита угризения за яростното си избухване. В крайна сметка дори бе станало по-добре, че откри истината. Сега щеше да я защитава от злия й братовчед.

Младата жена започна да се облича с разтреперани ръце. Сложи светлозелената рокля. Докато решеше черните си коси, огледа лицето си. Извади розовото червило, за да подчертае женствената пълнота на устните си. Обувките с високи токчета я правеха да изглежда по-висока и й даваха увереност; точно от това се нуждаеше, за да се осмели да слезе при него. Досега гневът му трябва да се бе поукротил.

Савидж стоеше пред камината в голямата банкетна зала. На Тони й трябваше доста кураж, за да прекоси стаята. Мощното тяло на настойника й почти закриваше камината. Лицето му като че ли беше изсечено от черен дъб. Белегът, прорязал устата му, изпъкваше по-ясно от обикновено.

— Каква игра играеш?

Гласът му изплющя като камшик. Антония прехапа лекичко език и след това смело отвърна:

— Много е просто. Онзи, който се изгуби през онази ужасна буря, беше Антъни, а не Антония. Заех мястото на брат си, за да не изгубя Лам Хол.

На лицето му се появи неописуем ужас.

— Дяволска кучка!

Очите й се разшириха невярващо.

— Май не разбираш. Титлата и собствеността отиват за Бърнард Лам при смъртта на Антъни.

— Разбирам прекалено добре. Интригантка такава. Невероятно користна кучка!

Гневът едва не я задуши. И тя го зашлеви през лицето.

Той се надвеси над нея, потъмнял от ярост. Тони прекалено късно осъзна какво бе сторила. Страхът я вцепени.

— Давай, удари ме, както направи, когато повярва, че Доли е забременяла от мен! А аз си мислех, че твоят кодекс на честта не ти позволява да удряш жена!

Язвителните й думи разпалиха още повече презрението, което Адам изпитваше към самия себе си, най-вече задето бе позволил да бъде измамен от една жена.

— Как, мътните го взели, изобщо можах да те помисля за мъж?

— Да ти кажа ли как? Ти никога не си ме погледнал истински. Изгледа веднъж презрително Тони с ледените си очи и го отхвърли като безполезен. Действаше като арогантна свиня и се отнасяше с крайно неуважение към него, защото не отговаряше на твоите представи за мъж.

— Млъкни! — изрева Адам. — Езикът и поведението ти са скандални, възмутителни!

— Ти наложи това. Ти си този, който ме научи да псувам, да пуша и да се мъкна из всички лондонски бардаци!

— Мили Боже Всемогъщи! — промълви младият мъж, припомнил си как бе обучавал повереника си.

— Според тебе мъж е онзи, който всяка нощ ляга с някоя уличница! Е, за мен пък мярката за един мъж е куражът. Аз намерих смелост да предизвикам на дуел братовчед си, който и досега се опитва да ме убие и, кълна се в Бога и дявола, ще предизвикам и теб, ако ти стиска!

Савидж стисна юмруци, за да не я удари. Никога в живота си не се бе чувствал така разгневен. Обърна се и се отдалечи на безопасно разстояние от нея, за да не я убие.