Вирджиния Хенли - Прелъстен

Младата жена подаде юздите на понито на коняря.

— Добър ден, аз съм лорд Лам. Дойдох да огледам от името на новия маркиз Блакуотър.

Думите излизаха почти несъзнателно от устата й; в сърцето си знаеше, че не може да става и дума за избор между този замък и което и да било друго място на земята.

Заявлението й оказа вълшебен ефект върху присъстващите. Икономката се поклони, а останалите докоснаха почтително шапките си.

— Това е господин Бърк, мой дългогодишен управител.

Ирландското име накара домакините им да се усмихнат с облекчение. Над вратата на главния вход имаше арка от солидни трупи. Господин Бърк вдигна големия куфар, Антония взе едната от торбите, а икономката — другата. Влязоха във величествена зала, в чието голямо огнище гореше огън.

— Сега сигурно ще искате да видите и стаите си — предложи госпожа Кени. — В това крило има седем двойни спални и, разбира се, стаята в кулата.

— О, нея вземам аз — побърза да каже Тони.

Изкачиха два етажа и тръгнаха по дълъг коридор. Господин Бърк се опитваше да не изостава въпреки тежкия сандък, който носеше.

Щом пристигнаха, икономката завъртя очи към своя колега, сякаш искаше да каже: „Типично за аристократите е да изберат най-далечната и неудобна стая, без да помислят за нещастника, който ще трябва да мъкне багажа нагоре!“

— Кога бихте желали да вечеряте, милорд?

— Когато е удобно на готвача, госпожо Кени — отвърна младата жена.

— Е, тъй като готвачката съм аз, можем да вечеряме в шест, ако сте съгласен.

— Да, благодаря.

В мига, в който тя излезе, Тони се втурна към прозореца.

— Гледката е смайваща. Виждам право в долината и през ливадите към далечния край на реката. Оттук водата изглежда зелено-черна 11 11 Блакуотър (англ.) — Черна вода. — Б.пр. . Гледайте, господин Бърк, право пред нас се вижда някаква планина!

— Това трябва да е Нокмилдаун Маунтинс.

Тони се обърна към иконома и той си помисли, че никога не я бе виждал така сияеща.

— Блакуотър е прекрасен — изрече благоговейно тя.

През следващите няколко дни Антония огледа подробно всяко кътче на замъка и обширните му градини.

Имаше дневна, всекидневна, дори билярдна, както и малка библиотека и параклис в доста плачевно състояние. Навън имаше горна и долна градина, както и овощна градина. Младата жена използваше с безкрайна радост тайната стълба, която водеше от къщата на вратаря с двете еднакви кулички към цветните алеи на градината, осеяна с пълзящи растения и ранни рози.

В малката, заградена със стени градинка откри истинско съкровище. Това бе хамак, опънат между две големи сенчести дървета. Все още дребните им пролетни листенца пропускаха свободно слънчевите лъчи.

Един следобед Антония откри в библиотеката някакви документи, свързани с историята на замъка, и се отпусна в хамака, за да ги прочете. Историята на Блакуотър бе смайваща. Потъна в мечти и постепенно се унесе в сън, докато хамакът се полюляваше лекичко.

В края на седмицата Адам Савидж отплава за Корк. През същата седмица вече бе пътувал на два пъти до Франция и му се струваше, че изобщо не е слизал от кораба. Когато пристигна в Кинсейл, бе впечатлен от обширните земи, които принадлежаха на замъка. Крайбрежието беше диво, сурово и изключително живописно. Младият мъж наблюдаваше красивата природа, а морският вятър рошеше черните му коси. Сега бе много приятно, но през зимата сигурно щеше да бъде мрачно и бурно. Преди да си тръгне, той вече бе убеден, че замъкът и прилежащите към него земи са завладели сърцето му.

Произнесе титлата, за да я усети върху езика си. Маркиз Кинсейл. Добре звучеше. Купи кон и реши да язди до Блакуотър в съседното графство.

Щом навлезе по-навътре към сушата, Адам забеляза, че там климатът бе по-мек, отколкото на брега. Пролетта вече бе дошла и дивите цветя изпълваха всяко възможно пространство, а ранните диви рози се катереха по каменните стени.

Савидж пътуваше по същия път, по който бе минала и каруцата с понито. Видя назъбените стени и издигащите се високо в небето кулички, кацнали върху покритата с дървета скала над реката. Премина под средновековната порта и се озова в двора.

Незабавно се появи коняр, за да отведе жребеца му; бе разбрал по внушителната фигура и авторитетния вид на новодошлия, че това трябва да е самият маркиз. Когато влезе в баронския хол, Адам изпита усещането, че се прибира у дома. Насреща му се спусна госпожа Кени и побърза да се поклони. Младият мъж заяви, че желае да огледа лично всичко. Онова, което видя, му хареса.