Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Котанке, ще поскачаш ли на леглото с мен? — попита с детинска искреност той.

— Сега ли? — осведоми се колебливо Мария.

— Да, сега, прекрасна моя другарке в игрите. Чакай да ти сваля обувчиците!

Събуха се; Джордж скочи върху широкото легло и помогна и на своята възлюблена да се качи. И заскачаха, хванати за ръце. Вторият скок завърши с падане. Двамата се търкулнаха и се заляха в смях като деца.

Сега обаче принцът изпадна в любовно настроение.

— Предлагам да поиграем на една игра, Писенце. Ти знаеш как да ме накараш да забравя всички грижи.

— На какво ще играем, Прини, любов моя?

— На форфит 10 10 Игра, при която се залагат и евентуално се губят различни предмети — Б.пр. . Отивам за картите.

Хитрецът естествено мамеше, като първо конфискува ветрилото й, после един чорап, а накрая — роклята. Не пропусна да остави и Мария да победи, така че да може да вземе неговите чорапи, жилетка и украсена с монограм риза.

Когато се озоваха така полуголи, младата жена започна да се киска и да се изчервява, а нейният партньор — да се смее и възбужда. Тогава картите бяха забравени в полза на други занимания. Госпожа Фицхърбърт привличаше принца повече от която и да било друга жена. Тя имаше прекрасно лице, а кожата й бе подобна на рози и сметана. Косата й бе изключително красива, никога не я пудреше, а оставяше златисторусите й кичури да падат свободно около пухкавите й рамене. Онова, което вълнуваше негово височество най-много обаче, бяха гърдите й. Те бяха едри и меки и придаваха сластолюбив и същевременно майчински вид на тялото, по което копнееше принцът.

Извади розова копринена торбичка, а в очите му просветнаха по момчешки дяволити пламъчета. Това бе една новоизобретена играчка, наречена балон.

— Какво е това, Джорджи?

— Една хитроумна играчица, направена по модел на балоните, които се пълнят с топъл въздух. Благодарение на него те се носят из въздуха. Нека да поиграем на още една игра, последна, Писе.

С надуването на копринената торбичка флиртът им започна истински.

Младият мъж затупка балона по гърдите, а след това и по задните части на своята възлюблена. Не след дълго вече опитваше да го удря с удължения си от ерекцията член, като наблюдаваше как руменината залива Мария от бузите до едрите гърди. Топлият въздух в стаята издигаше балона все по-високо и по-високо и когато госпожа Фицхърбърт подскачаше, за да го достигне, красивите й гърди се люлееха и в крайна сметка принцът помисли, че ще изгуби ума си. Прегърна обекта на своите желания и двамата се строполиха бездиханни върху леглото.

Легнала по гръб, Мария видя голите им тела, отразени в огледалата на тавана. Видението бе изключително еротично. Наблюдаваше като омаяна как Джордж я възседна. Досега не бе изпитвала нещо толкова вълнуващо. Принцът бе едър човек в разцвета на младостта си. А нейното тяло го бе превърнало в страстен любовник.

Не след дълго тя вече бе влажна и хлъзгава, готова за триенето на големия му държавнически меч. Прехапа устни, когато през цялото й същество започнаха да преминават вълна след вълна от удоволствие, но не след дълго вече не можеше да пази мълчание. Това само пришпори още повече Джордж.

Хванал величествените й гърди, той заби оръжието си до дръжката за последен път, след което и двамата изразиха с вик удоволствието си. По-късно тя го прегърна, а той засмука едното й зърно, докато заспа. В това време Мария се взираше в огледалата и мислеше колко странен е животът. За възрастните си съпрузи тя не беше нищо друго освен гледачка. Сега пък ставаше точно обратното — беше другарче в игрите за едно момче, което щеше да стане крал.

Само секунди след като се събуди, Тони си спомни преживения предишната нощ ужас. Настроението й спадна моментално, а в стомаха си изпитваше тежко, неприятно усещане. Не можеше да запази в себе си случилото се, но и не желаеше да плаши баба си.

Реши да поговори с господин Бърк. Тъй като Роз никога не слизаше преди десет сутринта, моментът бе най-подходящ. По време на закуска даде знак на иконома, че иска да го види насаме, и верният слуга, който от известно време се тревожеше доста за младата си господарка, се изпълни с надежда, че тя ще му се довери.

Антония стана от масата и се отправи към салона, който се използваше обикновено само за посрещане на желаните посетители. Господин Бърк я последва след няколко минути и затвори двойната врата, за да попречи на любопитните прислужници да надничат.