Вирджиния Хенли - Прелъстен

Лицето на Джордж светна. Не можеше да устои на това великолепие, затова взе скъпоценностите и подържа техните огън и лед в дланите си.

— Великолепни са. Ще покажат на дамата колко силно искам да я почета.

— Ще ми позволите ли нахалството да направя едно предложение, ваше величество? Диадема със скъпоценни камъни ще накара една дама да се чувства като принцеса и всички около нея — да я уважават като такава.

Принцът засия, сякаш току-що бе получил божествено вдъхновение.

— Притежавате ли подобна диадема?

Обезобразената от белега уста на Савидж се разтегна в усмивка.

— Да, ваше величество.

Джордж затвори очи — не смееше и да мисли каква щеше да бъде цената на Индиън Савидж за подобно съкровище, но знаеше, че щеше да я даде колкото и висока да беше. В сърцето си знаеше, че Мария никога няма да получи царската корона, затова той поне щеше да й осигури собствена диадема. Думите на госта прекъснаха размислите му.

— Макар да съм изключително зает, ще посетя и двете имения колкото се може по-скоро и ще уведомя ваше височество за предпочитанията си.

— Много добре. И двете са с много стари замъци. За поддържането им ще бъде нужно да се бърка дълбоко в джоба — предупреди го принцът.

Адам се поклони и излезе. Не можеше да се оплаче от липсата на дълбоки джобове, а и не се тревожеше, че някои гледаха на новонатрупаните пари като на мръсни.

Уелският принц реши, че тази нощ трябва най-после да премине към по-активни действия. Макар очакването да му бе доставило удоволствие, прецени, че то бе продължило твърде дълго.

— Джордж, не мога да дойда в спалнята ти, крайно неблагоприлично е.

— Дай ми лапичка, Писанке. — Сграбчи ръката на Мария и я задърпа. — Искам да ти задам един много интимен въпрос, Котанке. А спалнята е единственото изолирано място, където тайните ни са в безопасност, скъпа моя.

Младата жена се остави да бъде убедена, макар и неохотно.

Джордж я накара да седне върху подобен на трон позлатен стол, тапициран с китайска коприна, и падна на коляно пред нея.

— Колкото и да съм недостоен, скъпи мой ангеле, ще ме направиш най-щастливия мъж на земята, ако се съгласиш да станеш моя съпруга. Ще те обичам вечно и давам тържествен обет да се грижа за теб и да ти бъда предан.

— О, скъпи Джордж, думите ти ме карат да се разплача от щастие. Отговорът ми би бил „да, да, хиляди пъти да“, ако само бе възможно.

Принцът се намести на другото коляно.

— Уредил съм всичко с помощта на няколко предани приятели. Церемонията ще се проведе в петък вечер в малкия ти дом на Парк Стрийт. Свидетели ще бъдат двамата ти чичовци, а скъпият ми адютант Орландо Бриджмън, който е от Шропшир и познава семейството ти, ще пази отвън да не би министър-председателят да се опита да спре церемонията.

— Ами Брачният акт, скъпи мой? — попита практичната избраница.

— Бракът ни, макар и таен, ще бъде законен в очите на църквата. В мига, в който стана крал, ще го отменя и ще се оженя за теб отново, така че връзката ни да бъде законна и пред короната. Преподобният Робърт Бърт се съгласи да проведе церемонията.

Не добави, че го бе подкупил с помощта на петстотин лири и обещанието за повишение.

Мария погледна към диамантените пръстени по ръцете на Джордж и голямата звезда върху гърдите му, за да се убеди, че не сънува. Това действително бе Уелският принц и й предлагаше да се омъжи за него. Малко незаконен брак може би, но все пак брак.

— О, Джордж, любими мой, не мога да ти отказвам повече.

Младият мъж се изправи поруменял от радост. Бръкна в горния си джоб и извади оттам кадифена торбичка, която постави в дланта на госпожа Фицхърбърт.

— Ти си най-красивият скъпоценен камък в кралството, който заслепява всички други, но желая да приемеш това колие като залог за дълбокото ми уважение към теб, Мария.

Тя ахна при вида на диамантите и сапфирите.

— Не искам бижута, Джордж, искам само теб, но щом това те прави щастлив, ще го приема като залог за любовта ти.

Той я стисна в обятията си.

— Писенце, ти ме направи най-щастливия човек на земята. Едва сега разбрах какво значи щастие. — Целуна я буйно. По румената му буза се търкулна сълза. — Ох, Котенце, така добре ще се забавляваме двамата. Знаеш ли, че като бях малък, моите учители ме шибаха с камшик всеки път, когато ме хванеха да се забавлявам. Помня как веднъж ме видяха да скачам върху леглото, заради което после ме биха жестоко.

— О, Прини, любов моя, ще се опитам да те направя щастлив заради всичко, което си изстрадал от ръцете им.