Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Картините от „Кама сутра“, които ми показа, ме научиха на прекалено много неща — усмихна се изкусително Тони.

— Мили Боже, нямаш ли срам?

— Ти ме научи, че когато един мъж и една жена споделят леглото, няма място за срам.

— Ти си само на седемнайсет години! — извика Савидж.

— Това не промени нищо във Венеция.

— Разбира се, че промени, и то много. Защо мислиш не спах с теб? Защо не отнех девствеността ти?

— Каза, че това ще бъде подарък за любовника ми — отвърна с прелъстителен тон младата жена.

С потъмняло от гняв лице той грубо я стисна за раменете и я разтърси. Обаче Антония се притисна чувствено към него и впи поглед в сините му очи.

— Някои неща помежду ни останаха недовършени, Адам.

Този път младият мъж бе обзет не само от ярост, но и от желание. Отдръпна се рязко. Тя наистина се опитваше да го прелъсти, и то в момент, когато той самият се бореше отчаяно с неистовото си желание да я събори на пода, да разтвори бедрата й върху копринения килим и да проникне в тялото й.

Адам Савидж навлезе дълбоко в долината Блакуотър; стараеше се да се освободи от гнева и страстта. Красотата, която го заобикаляше, скоро се справи с яда му. Където и да попаднеше погледът му, навсякъде виждаше една почти обезпокоителна красота — и в замъка с високи кули, и в черно-зелените води, и в потъналата в зеленина долина. Струваше му се, че това кътче от Ирландия, което вече можеше да нарече и свое, беше творение на някакво вълшебство.

Образът на Антония го преследваше. Гневът си бе отишъл, но сладострастието оставаше. Изглеждаше напълно логично, че бе открил именно тук своята златна богиня, тъй като тя също бе магьосница. Беше го омагьосала още във Венеция. Заставаше като жива пред него всеки път, когато той затвореше очи. С всяка глътка въздух, която поемаше, усещаше излъчващия се от тялото й аромат на виолетки. Кожата й бе като гореща, коприна под мазолестите му пръсти. Дори споменът за нейното ухание и вкус бе способен да го възбуди. Адам Савидж обаче знаеше, че не зелените й очи и дългите крака го бяха направили неин роб. Тя го приемаше и харесваше такъв какъвто е. Намираше го за изключително привлекателен и не го криеше. Белезите му не само не я отвращаваха; те я възбуждаха.

Въпреки това Адам си налагаше да погледне разумно на нещата. Обществото забраняваше на един настойник да направи младата си повереница своя любовница. А той имаше нужда от одобрението на онези, които разполагаха с влияние, ако желаеше да участва в управлението на Англия. Беше се отдал на предостатъчно нелегални дейности, които трябваше да се държат в пълна тайна, за да си позволи и връзка, която можеше да го компрометира завинаги в очите на хората от висшето общество.

Освен това Антония заслужаваше нещо по-добро. Тя се нуждаеше от брак, който щеше да я пази от всички Бърнард Ламовци на света. Тя изпитваше истинска страст към величествените къщи, разкошната мебелировка и красивите градини. Трябваше й достатъчно богат съпруг, за да задоволи всичките й желания. Помежду им нямаше да има повече никакви противопоставяния. Отсега нататък щяха да бъдат приятели. Докато се бе представяла като Антъни, можеха да обсъждат абсолютно всякакви теми. И сега щяха да продължат по същия начин. Щяха да поговорят по този въпрос и да направят планове за бъдещето й. По обратния път към замъка маркиз Блакуотър се чувстваше почти благороден.

Тъй като Тони не се появи през целия следобед, младият мъж разполагаше с време да разгледа по-подробно замъка, градините и три хиляди и петстотинте акра земя към него.

Господин Бърк го уведоми, че вечерята ще бъде в осем, но затова пък сьомгата, уловена и опушена в имението, си заслужаваше чакането. Адам се избръсна грижливо, свали бричовете и ботушите, с които бе яздил, и облече чиста ленена риза.

Когато влезе в трапезарията, огънят в камината на другия край осветяваше помещението така, както вероятно бе правил в продължение на столетия. Забеляза веднага, че Антония е пристигнала преди него и седи пред осветената със свещи голяма дъбова маса. Разположи се на мястото срещу нея. Очите му се разшириха, като видя какво бе облякла — златния корсаж във форма на корона, който бе носила във Венеция. Пулсът му се ускори, усети незабавно стягане в слабините.

След като успя да се овладее, се усмихна криво. Знаеше много добре каква игра се опитваше да играе тя — стараеше се да го прелъсти. Във Венеция бе успяла, но тази нощ щеше да бъде по-различно.