Вирджиния Хенли - Прелъстен

— Предполагам, че събитията около дуела вече са позабравени. Сега в Лондон няма нищо по-досадно от старата клюка. Все пак ще оценя усилията ти, ако успееш да се въздържиш от по-нататъшни спречквания. Нямам нито време, нито желание да продължавам да те спасявам.

Адам очакваше, че след като се бе убедил в опасността от един дуел, Тони щеше да бъде по-предпазлив. Знаеше, че ако го смъмри по-строго, може да го подтикне да се хвърли с главата напред към още по-опасни прояви. Вече се бе убедил, че братовчедите се мразеха наистина, но беше смешно от страна на Тони да мисли, че Бърнард прави опити да го премахне.

На Антония й се искаше да го одере жив, но стисна зъби. Ако Савидж гледаше на един опит за убийство и на дуел на живот и смърт като на спречкване, нямаше защо да спори с него. Проблемът бе там, че Адам Савидж не приемаше сериозно заплахата, която представляваше за нея Бърнард Лам. Искаше й се да изпитва същото спокойствие и увереност като своя настойник. Тя обаче знаеше, че положението е сериозно. Убийствено сериозно. И това щеше да продължи, докато един от двама им не паднеше мъртъв.

В салона на Кързън Стрийт Антония успя най-после да се освободи от мъжките дрехи. Нави ръкавите си и се приготви да чуе от баба си последните новини от кръговете на висшето общество.

— Скъпа, ти отсъства толкова дълго, че всичките ти дрехи са станали демоде. Идната седмица е рожденият ти ден. Намислила ли си си някой хубав тоалет?

Девойката нямаше желание да празнува рождения си ден без Антъни.

— Забравяш, че от известно време не нося фусти — заяви сухо.

Роз продължи да говори така, сякаш не я бе чула:

— Страничните обръчи вече си изпяха песента. Всъщност изобщо нищо не трябва да се носи с тел. Всяка дама тази зима ще носи свободен жакет в холандски стил с широки ръкави, поръбен с кожа. Казват, че през пролетта ще бъде моден муселинът.

Тони потръпна. Английският климат, особено по това време на годината, не беше подходящ за носене на муселин.

— Защо жените не могат да бъдат по-практични? — попита тя така, сякаш наистина бе мъж. — Мисля, че вълнените шалове и фланелените фусти ще бъдат по-подходящи.

— О, като стана дума за шалове, кашмирените индийски шалове са наистина много модерни. Пъстрата басма също си проправя път наред с червената тафта.

— Наистина ли? — попита замислено Антония; в главата й вече се оформяше идея какви стоки да докара по обратния път с „Червеният дракон“.

Икономът внесе чай и сандвичи, но не след дълго Роз наля и на двете по чаша шери.

— Трябва да направя едно признание. Изненадана съм, че вече не си чула за скандала. — Антония успя да привлече вниманието и на двама им. — Спомняш ли си деня, в който посетихме Идънуд? Бърнард Лам се разхождаше някъде и когато аз излязох да пояздя из гората, някой стреля по мен. Убедена съм, че това бе той. Тогава реших да се отърва от него.

— Какво, по дяволите, си направила? — възкликна Роз, като се хвана за гърлото.

— Предизвиках го на дуел. Знаех, че няма да играе честно, затова се обърнах и стрелях на девет. За нещастие не го убих, а само го раних.

Очите на баба й се бяха разширили.

— Адам Савидж се появи в този момент, за да сложи край на дуела, но вече беше късно. Все пак пристигна навреме, за да види, че Бърнард Лам също се обърна и стреля на девет. Помисли, че може да ме арестуват за онова, което бях направила, затова ме измъкна от страната, като се надяваше, че до нашето завръщане нещата ще се поуспокоят.

— О, скъпа, не можеш да продължаваш повече с тази опасна измама. Не знаеш кога ще бъде следващият удар на това побъркано създание. Мисля, че трябва да уведомим представителите на властта, за да го арестуват.

— Те ще арестуват мене. Аз наруших законите, като го предизвиках на дуел, а той е толкова безчестен и най-вероятно ще се закълне, че е стрелял във въздуха, докато аз съм се опитала да го убия.

Господин Бърк реши да направи предложение:

— Сигурен съм, че господин Савидж може да изплаши до смърт Бърнард. Той има внушителна фигура и изглежда доста заплашителен.

— Той не ми повярва, когато му казах, че братовчед ми е повредил лодката и е убил Антъни и че все още не се отказва от амбициите си да стане следващият лорд Лам. Беше силно възмутен от дуела ни и заяви, че няма да ме спасява непрекъснато.

— Мисля отсега нататък да те придружавам, когато излизаш из Лондон — обяви решително икономът.

— Боже мили, остава да започнеш да ме извеждаш с каишка — възпротиви се младата жена.