Вирджиния Хенли - Прелъстен

Обясни й къде да намери кутията с бинтове и превързочни материали. Наложи се да притисне раната, за да спре кръвотечението, преди да я превърже. В този момент чуха стъпки по палубата.

— Махни това — обади се младият мъж. — Прибери всичко в гардероба и ми донеси халата.

Антония захвърли окървавената риза и кърпи в гардероба, после сложи отгоре им кутията с превръзки и дори легена с окървавена вода. Помогна му да облече брокатения халат в цвят бордо. Още не бе успял да завърже колана си, когато на вратата се почука.

— Бързо, лягай в койката! — нареди той.

Девойката се подчини. Адам огледа каютата, преди да отиде да отвори. Лицето на господин Бейнс бе непроницаемо.

— Съжалявам, че ви притеснявам, сър. Жандармът обаче настоя, че проследил някакъв престъпник, който се качил на борда на „Летящият дракон“.

Адам впи синия си поглед първо в своя помощник, след това във френския жандармерист. И най-накрая произнесе:

— След като вече ни притеснихте, предлагам да влезете и да огледате добре. Двамата с младия ми компаньон прекарахме насаме цялата нощ в моята каюта.

Французинът насочи очи към момчето в леглото. Не можа да прикрие отвращението си при мисълта за онова, което най-вероятно ставаше тук. После се обърна отново към мъжа в халата.

— Бих искал да претърся кораба — рече той на напълно разбираем английски със силен акцент.

— На всяка цена — произнесе все така провлечено Савидж. — Давам ви трийсет минути.

Когато вратата се затвори, Антония скочи; лицето й бе пребледняло от гняв.

— Копеле — изсъска тя, — как можа да ме използваш по такъв унизителен начин?

— Спокойно, Тони, не съм блудствал с теб — заяви с леко подигравателен тон той.

Бузите й пламнаха. Искаше й се да го удари през лицето. Сви юмруци и пристъпи заплашително към него. В този момент настойникът й се олюля.

— Проклятие! — изруга тя и побърза да му помогне да легне на койката; веднага след това донесе шишето с ром. — Пийни от това! — нареди му грубо.

Поднесе бутилката към устата му и я задържа, докато отпие няколко глътки. Подигравателните светлинки изчезнаха от очите му.

— Благодаря — промълви той.

Тони седна до него. Тръгна към кабината си едва след като се увери, че е заспал. Легна, но след известно време разбра, че не може повече да отрича истината. Невъзможно бе да си почива, докато той лежи ранен в стаята си. Стана, откачи хамака и съумя да го пренесе до неговата каюта. Окачи го в единия ъгъл, легна, като остави лампата да свети, и се заслуша в дишането му.

Трябва да бе задрямала. Сънят на Савидж обаче бе станал толкова неспокоен, че той ритна стената и я събуди. Само след миг беше до него. Сложи ръка на челото му — целият гореше. Легенът му все още беше пълен с кръв, затова взе каната с прясна вода и започна да обтрива лицето му с мокра кърпа. Младият мъж започна да говори несвързано. Обърна внимание на бълнуванията му едва когато започна да зове някого:

— Ан… Ан… там ли си?

Кръвта нахлу в бузите й и след това като че ли изтече до последната капка от тях, когато осъзна, че всъщност викаше нея. Той повтаряше името отново и отново и с всяка следваща минута ставаше все по-неспокоен. Най-накрая, обзета от отчаяние, тя плъзна дланта си в неговата и прошепна:

— Да, Адам, тук съм.

— Ан? — попита отново той.

— Да, да, ще остана. Опитай да си починеш.

Савидж като че ли се поуспокои след това. Температурата му все още бе висока. Запита се уплашено какво щеше да прави, ако на сутринта той все още не е на себе си и представителите на закона се върнат. Облегна се на койката напълно объркана. Беше щастлива, че в бълнуванията си зовеше нея. Ако само… не се бе захващала с измамата да се представя за брат си. Ако само Адам не беше замесен в злокобни, незаконни действия… ако само не беше безсрамен женкар, който имаше връзка с половината видни лондонски дами… ако само…

Измъкна ръката си от неговата и се върна на своята койка. След по-малко от два часа на вратата се почука. Още не се бе осъзнала, когато чу Савидж да отговаря:

— Влезте, господин Бейнс.

Помощник-капитанът отвори вратата и спокойно рече:

— Отливът, сър. С него ли ще отплаваме?

— Да, господин Бейнс. Отведете ни у дома.

— Радвам се, че се оправи — рече сподавено Тони и побърза да излезе заедно с помощник-капитана.

Видя Савидж отново едва когато спуснаха котва в Лондон. Той заяви, че ще я уведоми веднага щом „Червеният дракон“ се завърне от своето пътуване до Индия, за да присъства на товаренето на купените от нея стоки. Междувременно младата жена го огледа най-внимателно и той й се стори напълно възстановен; отново контролираше напълно както самия себе си, така и всичко наоколо. Някой ден щеше да наруши арогантното му самообладание!