Вирджиния Хенли - Прелъстен

Трябва да бе заспала, тъй като, когато се събуди, двамата лежаха прегърнати в леглото, а ръцете му я държаха здраво през кръста.

По време на съня на младата жена Леопардът бе лежал съвсем неподвижно, а в главата му се бе вихрил истински ураган от мисли. Бе разбрал, че желае прекрасното младо създание в обятията си безкрайно по-силно от сдържаната жена, която го чакаше в Цейлон. Искаше му се да я събуди и да я принуди да му разкрие името си. Парите му със сигурност можеха да разрешат затрудненията и проблемите й и да им дадат възможност да бъдат заедно.

Савидж знаеше, че това не е справедливо. Тя бе прекалено млада, прекалено невинна за него. Ужасното му минало щеше да хвърли тъмно петно и върху нея. Най-добре бе да остави нещата така. Краткотрайната връзка, която и двамата щяха да помнят дълго, беше за предпочитане пред вероятността да съсипе един млад живот. Леопардът въздъхна дълбоко.

Антония се протегна и отвори очи. Зората вече бе оцветила небето в розово. Заровени в косите й, устните му промълвиха:

— Не си тръгвай. Остани още малко с мен.

Нейните устни отвърнаха беззвучно:

— Завинаги.

Когато той седна и спусна крака на пода, тя беше тази, която промърмори срещу раздялата. Очите й го наблюдаваха, докато той изпъваше стройното си тяло и прокарваше пръсти в косите си. Тогава, все така гол, младият мъж излезе на балкона, за да приветства утрото. Погледна надолу и махна на някого.

— Паизано! Амико!

Тони чу, че някой му отговори отдолу; смая я фактът, че Адам си говореше най-спокойно така както беше съвсем гол.

— Венива!

Разбра, че питаше за храна!

Савидж грабна една кошница, завърза я с връвта от пердето и я спусна през балкона. След това се върна в стаята за пари и хвърли монетите. Онези отдолу започнаха да го разпитват и Леопардът отвърна със смях на въпросите им. Антония помнеше, че думата „донна“ означава „жена“. Те знаеха, че в спалнята му има жена!

„Куел’анимале.“ Наричаха го див звяр. В тона им усети одобрение.

Адам влезе отново в спалнята.

— Каза, че няма да ми даде храната, докато не те види.

Антония зяпна от изумление. Но беше прекалено късно да проявява скромност. Облече неговата риза и се спусна в разтворените му обятия. Той я целуна за добро утро пред очите на събралите се на тротоара. Младата жена побърза да захване долната част на дрехата между краката си.

— Бене! Белисимо! Вай сиете белла.

— Казва, че си много красива — прошепна Савидж — и много гола.

— О, дявол такъв. — Тони се спусна към леглото и любимият й успя да види само прекрасните й голи крака. Тя седна по турски. — Какво взе?

— Плодове, прясно изпечен хляб и италиански салам с много подправки.

— Ммм! Амброзия! Храна за боговете! Можеш да ме храниш.

— Храната е моя. Аз я платих.

— Аз нямам пари. Какво ще ми вземеш?

— Ризата от гърба ти ще бъде достатъчна.

Антония свали дрехата и му я подаде. Фактът, че не проявяваше фалшива свенливост, му достави огромно удоволствие. Постави кошницата помежду им.

— Заповядай, скъпа моя.

Младата жена се престори, че размишлява какво да избере, после се пресегна през кошницата и обхвана в длан члена му. Той я сграбчи и храната се разсипа върху леглото.

Макар и престорена, свирепостта му я изплаши. Тони изписка и се опита да избяга от него, но той я хвана за глезените и бавно я придърпа към себе си върху черните атлазени чаршафи. Търкането на хлъзгавата материя в гърдите й бе доста чувствено изживяване и тя усети как се възбужда отново. Това започваше да се случва с нея със скоростта на стрела, щом се намираше в леглото на Леопарда. Знаеше, че той щеше да задоволи желанията на тялото й. За момент се запита какво щеше да стане, когато се превърнеше отново в момче, когато станеше отново Антъни. Трябваше да намери начин да държи настойника си на разстояние, в противен случай щеше да бъде вечно възбудена.

Мислите излетяха от главата й, когато ръмжащият Адам я прикова между бедрата си, а после легна отгоре й с цялата си тежест. Брадата му одра лицето й и това й се стори дотолкова олицетворение на мъжествеността, че цялата отмаля.

— Нека да те науча да мъркаш — прошепна той, долепил уста до устните й.

А след това я подчини напълно на волята си.

Накрая я взе в скута си и двамата започнаха да се хранят един друг с пресния хляб и салам и със сочните плодове на слънчева Италия. Изведнъж дори закуската се превърна в чувствено изживяване, когато любимият й облизваше и смучеше връхчетата на пръстите, с които го хранеше. Антония докосваше и масажираше всяка част на мощното му тяло; опитваше се да запечата всяка подробност в паметта си. Измъчваше се, защото не можеше да го поеме дълбоко в себе си, за да го задоволи, както би сторила една истинска жена, но той бе непреклонен по този въпрос.