Вирджиния Хенли - Прелъстен

Леопардът й даде възможност да се овладее, да се наслади на придобитата си отново мощ.

— Понякога похотливостта е достойнство — пошегува се дрезгаво той.

Тя се отпусна в цял ръст отгоре му, протегнала крака върху неговите. И обсипа устните му с множество целувчици.

— Устата ти е божествена. Кара ме да се чувствам красива.

— Сладка моя, ти наистина си красива. Толкова красива, че дъхът ми секва и сърцето ми спира да бие.

— И ти не изглеждаш зле — засмя се Тони. — Тялото ти ме привлича до полуда.

— Изследвай ме. Задоволи любопитството си.

Антония се надигна и седна по турски пред него. Смело погали гърдите му и прокара пръсти по черните косъмчета, които го покриваха като животинска козина. Гръм и мълнии, нищо чудно, че привличаше жените, като да бяха разгонени кучки. Той бе великолепно мъжко животно и сравнен с него, всеки друг мъж бледнееше.

Нямаше по-лесно нещо от това да се влюби в него. Тони знаеше, че е увлечена вече от месеци, но отказваше да признае, че го обича. Страхуваше се да не се разочарова. Погледът й попадна върху корема му. Той беше плосък и твърд, осеян със сребристи белези. Не се поколеба, иначе Адам щеше да помисли, че белезите я отвращават. Те бяха част от него, по-точно част от миналото му, но бяха изиграли важна роля в оформянето на личността му.

Пръстите й се плъзнаха по назъбените белези. Когато потърси очите му, откри, че той я наблюдава напрегнато.

— Болят ли те?

Леопардът поклати глава.

— Само споменът. И така би трябвало да бъде, за да не повторя същите грешки.

Младата жена ги натисна малко по-силно и почувства как се съпротивляват под пръстите й. В известен смисъл те не му позволяваха да бъде прекалено съвършен и това само по себе си не бе лошо.

Най-после погледът й се насочи към обекта на най-голямото й любопитство. Съзерцава го дълго, все още не смееше да го докосне.

— Е? — подтикна я да говори той, като прикриваше развеселеността си.

— Не е съвсем такъв, какъвто очаквах.

— В какъв смисъл?

— Ами, много по-голям е, разбира се. А и формата му е особена. Леко е извит, като ятаган, а тази част…

Почти го докосна.

— Главата? — подсказа й Адам.

— Гла… главата… отгоре и отдолу не е същата. Отгоре е гладко закръглена, докато отдолу се разделя във формата на сърце.

— Голям е, защото в момента е напълнен с кръв. Причината за това са твоята красота и близост, които ме възбуждат. Ръбът под главата е създаден да предизвиква триене в тялото на жената.

Антония усети как мускулите в долната част на корема й се стегнаха.

— Леко е закръглен, за да следва извивките в женското тяло.

Наблюдаваше я как облизва устни.

— Разбира се, размерите му не са непрекъснато такива. В невъзбудено състояние членът се отпуска, главата му се скрива и той се свива до по-малко от половината от сегашната си големина.

Пое дланта й, за да я окуражи, и я насочи към фалоса си. Внезапно пръстите й започнаха да парят от желание да го докосне, да го почувства, да научи всичко.

— Толкова е твърд, струва ми се, че е невъзможно да омекне.

— След еякулацията става мек — увери я младият мъж.

— Еякулация ли? — попита тя, а очите й го погледнаха сериозно.

— Когато те галех по най-интимните места, ти се възбуди до степен да получиш оргазъм. Същото е и с мен. — Пръстите му се затвориха върху нейните, като ги накараха да обхванат члена му. А след това придвижи ръката й няколко пъти нагоре-надолу. — Движенията при коитуса водят до кулминацията, при която моето семе се изхвърля навън.

Зелените й очи се разшириха, сякаш току-що пред нея бе разкрито едно голямо тайнство. Вече знаеше от „Кама сутра“ какво означава „коитус“. Знаеше и че още не бяха изпълнили коитус.

— Боли ли?

Дългите й пръсти усилиха натиска си върху члена му, докато усети пулсирането му в синхрон с ударите на сърцето.

— Да, става болезнено и мъчително, ако остана дълго в състояние на възбуда.

Двамата се спогледаха; пламъчетата в очите им показваха ясно, че бяха възбудени. Думите като че ли излязоха сами от устата й и увиснаха във въздуха; не можеше да ги върне обратно.

— Искам извивката на твоя ятаган да последва извивката в моето тяло.

Той протегна ръце към нея и я придърпа към себе си.

— Сладка моя Ан, желая го по-силно от каквото и да било, но това би било твърде егоистично от моя страна. Само аз ще изпитам удоволствие.

— Но ти вече ми достави удоволствие с пръстите и устата си и подозирам, че удоволствието от напора на мъжкото оръжие ще бъде десеторно по-голямо.