Вирджиния Хенли - Прелъстен

Тони повдигна ханш, като в същото време сграбчи черните чаршафи. Той я гали с език дотогава, докато тя не се надигна на колене, като повтаряше името му отново и отново.

Обърна я отново по гръб.

— Запазил съм най-хубавото за накрая — изрече младият мъж и покапа малко от течността между гърдите й.

Антония ги усети много чувствителни, когато ръцете му ги обхванаха, сякаш за да ги претеглят, а грубите му палци затанцуваха по ареолите им. Адам прокара език по тях, а след това ги ухапа лекичко и ги засмука. Гърдите й настръхнаха и връхчетата им щръкнаха дръзко и като че ли сами се напъхаха в устата му.

Прелестната й млада красота го възбуждаше. Според него обаче онова, което го караше да изгуби контрол, бе най-вече фактът, че Ан не бе докосвана от друг мъж. Той беше първият и дори трябваше да се бори с нелепото си и смешно желание да бъде и последният. За Бога, та това бе само връзка за една нощ. Тя щеше да изчезне със зората, както впрочем и той, и от случилото се щеше да остане само изпълнен с копнеж спомен.

Любовната игра с тази златокоса богиня бе изключително еротично преживяване, тъй като вместо да затвори очи и да се пренесе някъде другаде, тя го съзерцаваше напрегнато, гледаше очите му, устните, устата и езика, наблюдаваше предизвикателното им поведение в първата й среща със страстта. Реакцията й бе буйна.

Когато устата на Савидж се отдели от гърдите й и започна да проправя жарка пътечка към корема й, младата жена обви дългите си крака около него, за да го привлече към себе си. Желаеше го. Желаеше го целия.

Усетила възбудения му член между бедрата си, Антония изгуби самоконтрол и се надигна от леглото, за да ухапе широката му гръд. Савидж сведе поглед към миниатюрните, изкачващи се нагоре следи от зъбите й и се усмихна доволно. Ако той бе Леопард, тя бе Пантерата! Божичко, какво ли щеше да направи, когато вкара езика си в нея?

Отдели краката й от кръста си и ги разтвори широко, после прокара внимателно пръсти през черните къдрици помежду им. Тони повдигна ханш; клепачите й бяха така натежали от страст, че бе притворила очи, но въпреки това той успяваше да зърне зелените огънчета в тях.

Вкара показалеца си в нея, не много дълбоко. Затова пък започна да си играе и да гали миниатюрната розова пъпка малко по-нагоре от отвора и продължи, докато я накара да набъбне. В началото тя бе суха, но след малко всичко около триъгълничето се навлажни за него.

— Приятно ли ти е така?

— Мм, знаеш ли… прекрасно е.

Напрежението в нея нарастваше и най-накрая избухна във вид на малка експлозия, която отне дъха й.

— Ох — възкликна тя, — каква наслада ми достави само!

Адам се усмихна разбиращо. И тогава внимателно и бавно вкара пръста си по-дълбоко в нея. Нямаше намерение да унищожи бижуто й. Щеше да остави рубина на нейната девственост като дар за бъдещия й съпруг. Тази вечер нямаше да има болка и кръв, само опияняващо удоволствие.

Младата жена бе толкова тясна, че средният му пръст бе достатъчен да я накара да се почувства запълнена до пръсване. Леопардът остана известно време абсолютно неподвижен, за да й даде възможност да свикне с новото усещане, и бе възнаграден от пулсациите на стегнатия й проход. Антония повдигна колене и ги разтвори, за да му даде възможност да вижда всичко, което прави с нея, а след това се надигна на лакти, за да може да наблюдава и тя.

Савидж измъкна бавно пръста си и го плъзна отново в нея. Повтори неколкократно това движение. Мускулите й обхванаха собственически пръста му. Не след дълго тя достигна първия оргазъм в живота си; викът излезе от гърлото й в същия миг, в който тялото й потръпна конвулсивно. Младият мъж я дръпна за краката, така че тя падна по гръб върху черните атлазени чаршафи, а след това ги повдигна върху раменете си.

Партньорката му кръстоса глезени зад врата му и придърпа главата му по-близо до центъра на своята жизненост. Ноздрите му се разшириха, когато вдъхнаха тръпчивия аромат на жена. Миг след това езикът му се озова върху хлъзгавата повърхност.

— Неее… — възкликна Тони. — Дааа… моля те, още… ах, още.

Изви се диво към устата му със съзнанието, че по-близо до рая от това не може и да съществува. Внезапно стаята се изпълни с уханието на виолетки. То бе резултат от любовната им игра. Тя имаше вкус и аромат на диви виолетки. Страстните й викове пронизваха сърцето му. Никога не бе виждал толкова красива в страстта си жена.

Тони помисли, че ще изгуби съзнание — само за момент Адам я бе изпразнил като чаша. Не след дълго обаче се почувства отново преизпълнена с енергия и живот. Имаше предостатъчно сексуална енергия, за да изгори. Младата жена се надигна и го накара да легне върху чаршафите, докато тя решаваше по какъв начин да му се наслади.