Вирджиния Хенли - Прелъстен

— О, здравейте, аз съм Тони Лам. Знам пътя, ще се оправя сам.

— Това е невъзможно, млади господине. В момента господарят е зает със своя секретар. Може би ще бъде по-подходящо да дойдете друг път.

Мина й неприятна мисъл. Може би Адам имаше посетителка и икономът му просто се опитваше да бъде дискретен. Определено нямаше желание да го хване на местопрестъплението, но, от друга страна, щеше да й достави огромно удоволствие, като го прекъсне.

— Господин Савидж е мой настойник и партньор в корабоплаването. Сигурен съм, че ако го уведомите за посещението ми, той ще прекъсне работата си, за да ме приеме.

— Много добре, сър. Ако обичате почакайте в гостната.

След няколко минути мъжът се върна.

— Господин Савидж ще ви приеме в кабинета си, лорд Лам.

Намери го в компанията на Джефри Слоун; бе очевидно, че са потънали до гуша в работа.

— Извинявай, че те прекъсвам — промърмори младата жена, — но преди малко се сетих, че купих стока от континента, за да я продам в Лондон.

Адам махна небрежно с ръка.

— Вече препродадох шампанското с двеста процента печалба. Ако искаш точна сметка, Слоун ще ти я направи.

— Не, не, не печалбата ме тревожи.

— А би трябвало — отговори той.

— Е, в такъв случай ме тревожи. Просто исках да бъда учтив — парира удара Антония.

— Трябва да вземеш решение във връзка с перуките. Можеш да продадеш цялото количество на един търговец на едро или пък да организираш лотария за перуки на Роузмари Лейн. Онези, които не могат да си позволят да си ги купят, винаги биха заложили един-два шилинга. Това между другото е и една от главните причини, поради които не могат да си ги позволят. Печалбите са огромни, но подобна работа изисква да й се отделя много време.

— Е, ти си експертът по проблемите на вноса и износа. Бих могъл да ги продам с не по-малка печалба на някой търговец на едро.

— Добро решение. От теб ще стане бизнесмен.

Икономът се появи отново.

— Търси ви някаква млада жена, господин Савидж. Опитах да я разубедя, но тя настоява, че било важно.

— Божичко, какво ли пък ще е това сега? Добре де, покани я да влезе. Колкото повече се съберем, толкова по-весело ще стане!

Джефри Слоун се извини и излезе от кабинета, както вероятно бе обучен да прави при появата на жена.

За изненада на младия мъж и неговия повереник посетителката се оказа Доли от Олимпиан Тиътър. Беше свила устни, но очите й се разшириха при вида на лорд Лам. Тя се поколеба само за момент, след това изпъна рамене и заяви:

— Ще имам дете и бащата е лорд Лам!

— Лъжлива кучка! — извика Антония и я зашлеви през лицето.

Бърз като светкавица, настойникът й я удари с опакото на дланта си през устата, така че тя седна неволно върху близкия стол.

— Никога повече не удряй жена в мое присъствие, арогантна млада свиня!

Тони се насълзи и притисна ръка към подутите си устни.

Очите на Доли блеснаха алчно. Савидж я бе защитил и това означаваше, че е повярвал на приказките й.

— Седнете и двамата! — нареди младият мъж.

Сърцето на Антония се сви от болка; как бе могъл да я удари.

— Казах ти да не се забъркваш в разни истории, но очевидно съм искал прекалено много от един развратник със синя кръв!

Презрителният му поглед я изгори за момент и се насочи към посетителката.

— Състоянието ти потвърдено ли е от лекар?

— Да, сър — отвърна тя и вирна брадичка.

— Е, тъй като знаеш, че за брак не може да става и дума, предполагам си дошла за пари.

Доли прехапа устна. Наистина нямаше да е никак зле да бъде омъжена за лорд и да я наричат лейди Лам, но предварително знаеше, че не би могла да сплаши човек като Индиън Савидж. Затова не се бе и надявала да получи нещо повече от пари.

— Няма да ти платя и пукнат грош! — заяви Тони. — Защо, по дяволите, не дойде при мен? Ще ти кажа защо… защото цялата тази работа е една голяма лъжа. Дойде при моя настойник, тъй като целта ти са парите и знаеш, че той контролира финансовите въпроси.

— Дойдох при господин Савидж, защото вярвах, че той ще постъпи както е справедливо!

— И колко мислиш, че ще бъде справедливо, Доли? — попита тихо Адам.

Актрисата си пое дълбоко въздух.

— Пет хиляди.

Младият мъж се разсмя. След това написа разплащателен чек до своята банка и й го подаде.

— Две хиляди ми се струва напълно справедливо.

Посетителката побърза да пъхне бележката в чантичката си и изтри сълзите от лицето си. Беше се надявала на не повече от хиляда и бе готова да приеме и половината. Когато се изправи да си върви, Адам я прониза със смразяващия си син поглед.