Вирджиния Хенли - Прелъстен

— И да се разберем — повече да не съм чул нищо по този въпрос.

Тя се поклони в отговор и побърза да излезе.

— Така значи действаш с жените — рече подигравателно Антония.

— Не, не така, хулиган такъв. Ако беше обезчестил едно почтено момиче, щях да те накарам да платиш скъпо и прескъпо. Доли обаче е друга работа. Тя е прекалено хитра, за да си позволи да забременее, освен ако не е възнамерявала да заложи брачен капан. Момичетата, които се занимават с подобни работи, знаят как да се освободят и от една нежелана бременност. А сега, кажи ми, Тони, не можеш ли поне за момент да не вършиш глупости или ти трябва бавачка?

— Ако си свършил с ударите по мен, аз си тръгвам.

Устата я болеше толкова, че не можеше дори да говори.

— Не очаквай да ти се извиня за удара. Сам си го изпроси.

— Някой ден все пак ще се извиниш, че си ме ударил. Гарантирам ти — отвърна тихо тя.

Успя да се промъкне незабелязано вкъщи. Изми лицето си, като наричаше Адам с всички грозни и шокиращи имена, които бе способна да произнесе. Устните й бяха доста наранени и ако я видеше, Роз щеше да настоява за в бъдеще господин Бърк да я придружава навсякъде. Може би трябваше да се прибере в Лам Хол. При това имението й бе близо до Идънуд, къщата, в която се бе влюбила безнадеждно. Искаше й се да я види сега, когато настъпваше пролетта. Не можеше да разбере как настойникът й можеше да стои далеч от нея. Това бе домът на мечтите му, но той не бе прекарал и ден там. Онова, което му трябваше, бе съпруга. Жена, която да обича Идънуд и да го напълни с деца. Тони се смъмри строго. Трябва да си бе изгубила ума, за да мечтае да се омъжи за човека, който преди малко я бе ударил през устата.

Друга една дама, в друга част на Лондон, също хранеше надежди да стане съпруга. Обаче и за нея това изглеждаше също така безнадеждно. Мария Фицхърбърт вечеряше в компанията на Уелския принц в покоите му в Карлтън Хаус. Вече не се съмняваше, че Джордж е напълно заслепен от нея. Той я беше превърнал в знаменитост. Домакините на всички важни лондонски домове знаеха, че успехът или провалът им зависеха от това, дали бяха сложили на челно място в списъка си за гостите името на новата фаворитка.

Мария стъпваше по тънък лед. Беше вечеряла в покоите на Джордж само веднъж досега и тогава бе научила точно какво очакваше от нея престолонаследникът на Англия. Беше успяла да се отърве само с целувки и прегръдки благодарение на протестите си, че това е оскърбление за нейната добродетел.

Обаче много пъти бяха оставали насаме в затворената кралска каляска и беше разбрала, че един млад мъж преследва по-едър дивеч от двете охранени яребици, с които обикновено го умиротворяваше. За Мария бе истинска изненада да открие колко пъргав е един млад мъж, сравнен с покойните й доста възрастни съпрузи. И трябваше да признае, че това не й беше неприятно.

Сега обаче добродетелта й отново бе в опасност. Не беше чак толкова наивна да мисли, че ще може да се отърве. Всичко имаше своята цена и тя беше твърдо решена да накара принца да си плати, и то скъпо.

— А, Котенце, много се радвам да видя, че обичаш същата храна като мен.

— Главният готвач на ваше височество няма равен на себе си — засмя се нервно младата жена.

— Моля те да не ме наричаш „ваше височество“. Нека бъдем Прини и Котана, любов моя.

— Разбира се, Прини. Знаеш, че съм готова да сторя всичко, което е в моя власт, за да те направя щастлив.

В мига, в който изрече думите, осъзна, че това бе грешка. Тази нощ Джордж я бе извадил от равновесие, като се бе появил в брокатен халат; заради него през цялото време се бе чувствала особено нервна. В резултат на това бе поглъщала блюдата едно след друго като тактика за отлагане. Колкото и вкусни да бяха ястията обаче, ако поемеше дори още една хапка, щеше да пръсне шевовете на виолетовата си атлазена рокля.

— В твоя власт е да ме направиш щастлив. Можеш да ме накараш да ликувам, ако бъдеш мила с мен, Писанке.

— Прини, позволих ти неща, които не бих позволила на никой друг мъж на земята.

Джордж заобиколи масата и се приближи до нея.

— Дай ми лапичката си — нареди той.

Мария се подчини и той покри ръката й с целувки. След това я дръпна да стане и я поведе към една кушетка. Щом се настаниха, устните му прокараха пътечка по приятно закръглената й ръка до рамото.

— Котанке, възбуждаш ме до такава степен, че не е възможно да се сдържам повече. Под царствените си одежди аз съм само един мъж, Писенце — заяви многозначително той.